Знаем, че животът според Шекспир е театър, в който всички сме актьори.
Кой по-талантлив, кой и за миманса едва става, но в личния си живот всеки е главният герой. През цялото време е на сцената, дори и когато се завие през глава под одеялото и му се иска да се нареве и да изчезне.
Като ден ни спохожда някоя нова лична драма, за да има екшън, действие тоест. Не можем да стоим замръзнали по местата си. Понякога правим крачка към театъра на сенките, друг път се трансформираме в кукловоди на близките си, но драмите ни са от истински, по-истински и от лични, по-лични. Никой не страда като нас.
От счупения нокът, точно когато отваряш вратата на асансьора, за да се качиш в таксито към концерта, дето едва си успяла да си купиш билет преди пет месеца, през оная проклета бримка, плъзваща като ехидна широка усмивка баш като кръстосаш елегантно крак на интервюто за мечтаната работа, та до следите от червило, с цвят, с който ти за нищо на света не би осквернила устните си, върху ризата на любимия. И все на теб ще се случи, така си мислиш, нали?
И аз така си мисля в такива моменти...
Точно на мен и точно сега ли? Ами да. Точно сега и точно на теб, на мен, на всяка втора жена, защото на всяка първа й се случва нещо друго, което утре ще застигне теб.
Драматургията на живота понякога е толкова тривиална, въпреки че ние си мислим, дето за теб е отредена специална и уникална. На всички им се съсипва маникюра, чорапите са направени, за да им се пускат бримки, а мъжете са били верни в един единствен случай – този на Адам. Знайно е защо.
Но след като Ева му е отворила очите, нека не се самообвинява, че светът се е напълнил с жени и нейничкият се заглежда в тях. Мигар тя самата е сляпа? Мигар понякога не плакне око, най-малкото пред телевизора?
Не знам кой и как разпределя ролите в личните ни драми, но в наша власт е да си изберем режисьора. Уверявам ви, че един добър режисьор може да превърне и най-слабата пиеса в шедьовър. Къв режисьор, ква пиеса, ква бира, животът ви, викате, е съсипан! Как е съсипан? Със забравения отворен кран на мивката, дето е превърнал кухнята в лебедово езеро без лебеди?
Със зачестилите командировки на мъжа или гаджето ти, чиято батерия на телефона все пада, а той, разбира се, си е забравил зарядното? Всички тези неща просто се случват. Такава ти е пиесата. Драмата. Драснатото, както казват старите хора. А някои го наричат съдба. И я оплакват горчиво. Слаба игра, дами, много слаба.
Хванете се в ръце и започнете да режисирате сами живота си. Господ дава, ама в кошара не вкарва. Та дайте да си вкараме нещата собственоръчно в реда, който искаме. Не че той ще се окаже правилен, но поне ще си сърбаме това, което сами сме си надробили. Лично аз предпочитам да съжалявам за нещо, което съм направила, вместо за нещо, което не съм. Така се освобождавам от тежките като съботен махмурлук напразни гадания как е щял да се промени животът ми, ако… Ако е дума, която нищо не означава. А съм забелязала, че е сред най-употребяваните.
Може би като извинение, може би като въжделение, знам ли, ако знаех, ехеееее… Ама не. И слава Богу, иначе толкова скучен щеше да е животът ми. И вашият също. Като не можеш да промениш една ситуация, поне не я превръщай зорлем в трагедия. Защото ще е трагедия само за теб.
Счупеният нокът няма да се възстанови на мига, бримката няма да изчезне, а пък червилото в най-добрия случай ще се окаже на приятелката ти от ученическите години.
Ще си скапеш настроението, ще се самообвиняваш, ще вдигнеш скандал и какво ще спечелиш? Нерви, скъсани и надъвкани като простора на балкона, дето чакаш 2 години мъжа ти да го смени, вместо да си викнеш майстор, който хем няма да си изпозачука пръстите от пустите дюбели и пирони, хем бързо и точно ще си свърши работата. За двайсетина лева ще си спестиш още двайсетина години в препирни и подхвърляния. Това е по ремарки.
Понякога ремарките са по-важни от репликите. Лична драма има всеки. Поне една или всеки сезон нова. Зависи обаче как ще си я режисираш.
Ако я превърнеш в трагедия, ще зациклиш и няма излизане от порочния кръг на себесъжалението? По-добре просто я погледни откъм смешната й страна и я превърни в комедия. От грешки. На маникюристката, на чорапената фабрика, на този, дето е допуснал да останат следи от червило по ризата му и все си забравя зарядното, на идиотите, които спират водата, когато им текне, но най-вече твои. Малки грешчици, които всички правим, и на които не бива да позволяваме да се превърнат в тежка трагична битийност.
Светът е сцена и нека изиграем там една свежа, изпълнена с хумор и самоирония ситуационна комедия. Животът е низ от ситуации, просто трябва да ги режисираме така, щото публиката да ни ръкопляска, а не да ни освирква открито, нежели да шушука състрадателно или назидателно зад гърба ни.
Хайде, Еви, изгонени от Рая, Жулиети на балкона, набедени Дездемони, отмъстителни Медеи, коварни леди Макбет, горди Антигони, невинни Офелии, избирайте между „Много шум за нищо” и „Както ви харесва”. Завесата е вдигната!
Припомнете си още:
Щастието е между печката, мивката, пералнята... и с 12 яйца
Спрете да се пренебрегвате, заобичайте себе си
Здравословният егоизъм да обичаш
