Невероятно, но факт, новината за достигналия 20 000 члена клуб на четящите във Фейсбук влезе в централната емисия на една много гледана телевизия. Обичаме, когато позитивните и вдъхновяващи събития попадат в полезрението на новинарите. Има надежда в това.

За мен четенето, освен работа, е и хоби, и най-сигурният начин за спасение и общуване със себе си. А когато книгите са и повод да си поговориш с някой друг, особено ако той е висок, синеок и умен, това вече си е късмет!

Дами и господа, представям ви Христо Блажев, основател на групата ”Какво четеш”, редактор в издателство Сиела, книжен блогър и разни други неща.

- Защо реши да направиш тази група?

Христо: Нямах някаква ясна цел, просто исках да пробвам как се прави и поддържа група, дори мислех да е затворена и да поканя няколко души, колкото да видя какви възможности предлага спрямо обичайните фен страници. Но впоследствие реших да е публична и да видя дали пък няма интерес към такъв тип споделяне на тема книги.

- Какви бяха очакванията ти?

- Когато я стартирах, очаквах не повече от 1000 души изобщо да влязат в нея. Един приятел се басира с мен, че за седмица ще има 2000 и аз доста смело приех този облог. Е, 2000 души имаше още на следващия ден, така че това е най-приятният загубен бас, който съм хващал. Наистина не съм очаквал за година да се съберат 20 000 души, мислех, че по някое време ще намалее и дори ще секне притокът на нови хора.

- Как искаш да се развие групата?

- На първо място искам да я опазя от посегателства – дали от политически тролове, които се активират около избори, дали от недоброжелатели от издателските среди, такива опити вече имаше, но бяха парирани успешно. Иначе развитието на групата не зависи от моето желание – то е сумарно на действията ако не на всички, то поне на активните участници. Моя работа е само да възпирам крайностите и да не допускам постове и коментари, които нарушават добрия тон и нормалната комуникация. Разбира се, не съм пъдар и не се намесвам навсякъде, но когато е нужно, предупреждавам или изключвам участници, които показват неумение да водят нормален разговор.

- На кого служи тази група?

- Изцяло и само на читателите – практически целият спектър на издаваните у нас книги е покрит, за тях има и хвалебствия, и критики, нормално, всеки има свой вкус и защитава мнението си. Натежават, разбира се, коментарите за най-популярните четива, прекомерно се обсъждат и български класики, но това е нормално, те ще да са най-малкото общо кратно на повечето хора в групата заради факта, че се изучават в училище. Групата е полезна и за повишаване на общата култура и знания за издателския бранш – кой си върши добре работата, кой прави мърляви неща, какво предстои да излезе и кога ще се случи това.

- Какво би те отказало от нея?

- Понякога след поредната буря в чаша вода (нещо нормално за интернет, не само за конкретната ни група) ми се иска да захвърля всичко, но ми минава, защото много повече хора са ми писали или по панаири са ми казвали, че са щастливи като част от групата. Аз откривам постоянно нови книги, които са ми интересни, читателите откриват разнопосочни мнения и могат да направят по-информиран избор – всичко това безплатно и удобно, няма как да се постигне по-добре.

- Не се ли изкушаваш да я превърнеш в сайт или нещо подобно?

- Не, това би подменило изцяло идеята всеки член да е равнопоставен и да има възможност да споделя свободно какво чете и да коментира какво четат останалите.

- Всъщност - какво четеш?

- Чета почти всичко, но през лятото предпочитам да залагам на по-леки заглавия – фантастика, фентъзи, приключенски. През есента ще стана по-сериозен, обещавам.

- Как си избираш книги, които искаш да прочетеш? От какво се водиш?

Вече от години съм в бранша и до голяма степен мога бързо да преценя дали една книга ме интересува и колко точно. Иначе силно се влияя от мненията на блогърите, както и членове на групата, които са ми направили впечатление с добра аргументация и проявен сходен на моя вкус при подбора на четива. Не на последно място имам много приятели в издателствата и те ме информират предварително, ако се задава нещо, което считат за подходящо за мен.

- Каква е ползата от книжните Фейсбук групи, от читателските клубове?

Ползата е, че до голяма степен са противовес на маркетинга, който по подразбиране сипе хвалебствия, които нерядко имат малко или нищо общо с реалността. Има я и другата страна – контрирането на едно много грозно и много злобно ято от тролове, които безпринципно и необосновано разгромяват книги навсякъде, където могат да бъдат анонимни – сайтове на книжарници, форуми… използването на фалшиви профили е привичен маниер за такива хора. Те могат да откажат мнозина да си купят иначе хубава книга, защото мразят кой я е написал, превел, издал или нещо от тоя род. Това не означава, че всяка критика е нарочна – точно хората в групите трябва да са искрени в оценките си за книгите, които четат, пък всеки сам да си прецени дали дадено заглавие ще му допадне, или не.

- Има ли чужди примери, които те вдъхновяват, респектират?

Нагло малко, но Goodreads са ми чудесен пример как от малък проект можеш да постигнеш глобален успех. И ако върнем малко лентата, вдъхновява ме Бернар Пиво, водещ на френско телевизионно предаване от 80-те години, при когото са гостували ред писатели и който е давал възможност да се отсее качественото от плявата пред огромна аудитория – нещо, което е само мечта в наши дни.

- И сега, най-баналният въпрос – чете ли българинът?

Чете толкова, колкото и по-рано, броят на четящите книги е относителна константа. Не са много, но са достатъчно. Виж, какво четат, това вече е дълга и трънлива тема. Иска ми се да вярвам, че ”Какво четеш” помага да са по-добри книги, а дали е така – всеки участник сам може да каже за себе си.

Прочетете още:

Лятото има 359 страници

Кои книги си заслужава да прочетем?

Страстта според Исабел Алиенде

Намерете ревюта на най-новите книги на българския пазар в рубриката ни "Книги" ТУК.