Наскоро Малък градски театър "Зад канала" се сдоби с още едно закачливо заглавие, излязло изпод остроумната режисура на Теди Москов.
Първоначално известният театрален шегобиец обявил, че ще прави "Криворазбраната цивилизация”, но както е известно, при него всеки текст е оттласкване към темите на деня, които вълнуват режисьора.
В случая от Добри Войников няма дори и повод за интерпретация. Теди е забъркал една манджа с много сол, пипер и люти чушки. От нея ти става хем весело, хем тъжно. Като да хапнеш чесън против грип и настинка – люти, мирише, и сълзи ти излизат, но... помага.
В най-новата си постановка "Недоразбраната цивилизация” майсторът на комедийните спектакли си прави поредната "театрална шега”, посветена този път на българската история, и както той сам признава, това е за исторически просветени зрители.
Всичко започва с една лектория за произхода на народа "ние”, с встъпление, тръгващо от египетеските пирамиди. В ролята на разказвачи се вихрят в блестящ тандем Александър Кадиев (един от любимите автори в Edna.bg) и Владимир Зомбори.
Облечени в стилни алафранга костюми в черно-бяло райе (дело на Свила Величкова), те ни превеждат през етапите на създаването, развитието и... пропадането на народа "ние”, както го е нарекъл шеговито авторът. Никъде в последващите скечове и етюди не се казва в прав текст кой е този народ, но намеците, че това сме ние, са повече от очевидни.
Два сценографски трика (художник Владо Шишков) предизвикват бурни аплаузи и смях – единият е огромната пирамида от шопска салата, а другият - оживелият бродиран лъв върху знамето на Райна Княгиня.
В интермедиите, за да повдигне нивото на непрестанно олекотяващия се сюжет, влиза и рецитира стихотворения от видни възрожденски автори прекрасната Илка Зафирова. А принизяването на езика и темите е съвсем умишлено, с цел да ни стресне и отврати, да ни покажи какви сме станали и от какво трябва да ни е срам. Неслучайно финалът на спектакъла е свързан с псуването.
В поредица от остроумни скечове буквално се потят любимите актьори от трупата на театъра отвъд канала – Филип Аврамов, Евгени Будинов, Иван Петрушинов, Емил Котев, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Таня Пашанкова.
В характерния си осмиващ всичко, което го дразни и провокира, тедимосковски стил, този път режисьорът се е заиграл с народопсихологията ни, с манталитета и с това какви сме станали.
Бих нарекла спектакъла, перефразирайки Иван Хаджийски – "песимистична теория на нашия народ”. Екипът показва, че байганьовщината се е изродила до идиотизъм и ни кара не само да се смеем, но и да се засрамим.
Следващи дати - 7 май, 18 май