Работя като специалист човешки ресурси и се наложи да потърся нов служител за средно управленско ниво.
Разгледах различни профили в Linkedin и попаднах на един, който отговаряше на нашите изисквания като стаж и образование.
Обадих му се по телефона, за да му предложа по-висока позиция от тази, която заемаше в момента и по-висока заплата.
Какво беше учудването ми, когато моят идеален кандидат ми отговори „Благодаря ви, но аз не искам повече да се развивам. Вече съм на топ ниво“.
Погледнах отново профила му. Не беше на мениджърска позиция, фирмата му беше по-скоро малка, нямаше и кой знае какви възможности за израстване в кариерата.
Обадих му се отново, за да разбера дали можем да подобрим нашето предложение към него.
„Вие не ме разбрахте. Аз наистина съм на топ ниво. Успял съм. Работя това, което ми харесва, колегите ми се отнасят с уважение към мен и атмосферата в компанията е чудесна.
Заплатата ми стига да живея добре, а в същото време не съм пропуснал нито един семеен празник, не съм закъснял нито веднъж за вечеря и всеки уикенд прекарвам с децата си.
Една нова, по-висока позиция, ще означава да пътувам повече, да работя повече часове и да нямам време нито за себе си, нито за семейството ми.
Затова ви благодаря още веднъж за предложението, но аз не търся друга работа. Чувствам се наистина успял!“.
- Притча за новото начало и мъдростта
- Притча: Как ще полетиш, ако не се осмелиш да скочиш?
- Притча: Трите типа хора, които ще срещнеш в живота си
