Днес на гости са ни Велислава Николова и Ангела Иванова от "Психопознание". Велислава Николова е магистър по детско-юношеска психология, магистър по философия и с допълнителна квалификация по клинична психология. Ангела Иванова е магистър по клинична и консултативна психология. Екипната им работа е насочена към деца, тийнейджъри и техните родители. Провеждат консултации, терапевтични сесии и семинари на различни теми от света на детското и семейно развитие и възпитание. Днес са тук, за да си поговорим за самоизолацията (и карантината), които в момента са задължителни за всички ни и какви са методите за справяне с тези предизвикателни времена.
Помнете, че помагате на обществото
Карантината помага преди всичко на другите! Помагате за намаляване възможността другите да се разболеят. Показвате социална отговорност чрез вашето алтруистично поведение. Когато периодът на карантина приключи, другите хора няма да забравят тези, които са изпълнили своя дълг.
Останете активни, установете рутинa
Активностите, рутината и структурата придават на деня “форма” и предсказуемост, което намалява усещането за безпомощност. В подобна напрегната ситуация това дава стабилност и сигурност. Разделете деня поне на три части - от сутринта до обяд, от обяд до вечеря и след вечеря. Хубаво е всеки ден да планирате поне по една физическа и една интелектуална дейност. Физическите упражнения, личната хигиена, ядене в определени моменти и други обичайни и регулирани дейности ви дават усещане за ред и структура в една нова и неясна ситуация като тази. Препоръчително е да имате определен режим, свръзан и с цикъла сън-бодърстване - старайте се да ставате и лягате по едно и също време, ако трябва използвайте аларма.
Социалният контакт е важна активност
Отделете специално време за комуникация. Социалните медии ви дават възможност да общувате чрез Facebook, Skype и др. Социалният контакт е особено важен по време на карантина. Често приемаме социалните медии като даденост, без да отчитаме, че в моменти като този, те биха могли да са от изключителна полза. Сега е моментът да се замислим дали използваме всички тези “дадености” по предназначение и да се опитаме да извелчем максимална полза от тях. “Поддържайте контакт” – уверете се, че това със сигурност фигурира като точка от дневния ви план.
Поемете контрол над негативните мисли
Нормално е да имате тревожни мисли, особено по посока на здравния статус на някого или собствения ви. Ако подобни мисли започват да заемат голямо пространство, може да се опитате да ги контролирате по-добре. Разсейването е добър метод за намаляване на напрежението.Гледайте филми или сериали, играйте видео игри, решавайте кръстословици/судоку или използвайте Skype, Facebook, телефон, за да разговаряте с други хора като не позволявате коронавирусът да бъде основната ви тема.
Също така, бихте могли да “отложите” вашето притеснение. Определете си конкретно време през деня, което да не е повече от 10-20 минути, когато може да се тревожите. Когато се появи тревожност, извън времето, отредено за това, си кажете, че това е нещо, за което ще мислите когато дойде “времето за притеснение”, а не сега. Ако това го повтаряте често, този мисловен процес се превръща в автоматичен. Важно е да не фиксирате “времето за притеснение” вечер или преди да си легнете. Ако се появи тревога, не се разочаровайте от себе си, а си повторете, че това е нещо, за което ще помислите в специално отреденото “време за притеснение”.
Ограничете новините
Прекарването на прекалено много време в гледане или четене на новини в последствие се отразява негативно. Ако се ограничите от това постоянно да проверявате за новини, свързани с вируса, ще откриете, че ви е по-лесно да останете спокойни. Ограниченото ежедневно осведомяване, от надеждни източници, е напълно достатъчно.
