Росица Костадинова
Здравей! Тъкмо подписа 6-месечния договор за тестов период във новата си фирма, нали?
И сега се чудиш къде ли ще се озовеш след тези 6 месеца и дали позицията ти ще е същата. А заплатата? Нека ти кажа едно, намирах се на същото място, със същите въпроси в главата преди точно 7 месеца. И тогава взех едно много важно ( и май правилно ) решение: този път няма да се оставям на вятъра да ме води, а аз ще летя с неговата сила и ще направя нужното.
Бях си поставила срок от 6 месеца, за да видя какво може да се случи в компанията с мен като служител и дали, ако вкарам в действие уменията си и знанията си от опита ми досега, ще мога да се изкача едно стъпало нагоре.
На 25 съм, досега бях работила сериозно само в една много малка фирма и представите ми за корпоративния свят бяха много различни от това, което всъщност щеше да ми се случи.
Започнах с обучение в компанията, което трая един месец. Тогава си помислих – един месец, все едно загубила това време и планът ми може би ще се провали, защото времето намалява стремглаво. След този обучителен период ме хвърлиха директно на акулите и започнах да се оправям сама. Където не разбирах – питах. Където не ми се отговаряше – четях. Където не го пишеше – действах. След един месец, все още начинаещ служител, започнаха да ми дават по-трудни неща и казуси за разрешаване.
И тук стигаме до точка първа от това как да израснем във фирмата за по-малко от 6 месеца:
Там, където посееш, ще пожънеш
Говорим си за...
Не оставяй нищо на случайността. За да има резултати, трябва да има труд. И за да бъдеш забелязан, трябва да си дадеш зор. И за да си доволен в края на деня от себе си, трябва да покажеш нещо различно от това, което предлага масата хора. В моя случай това беше организираност на времето, бързи и адекватни решения (разбира се, съгласувани с по-опитните ми тогава колеги) и смелост за иновативно мислене за решаване на проблеми.
Един ден, на третия месец, се откри позиция с повече отговорности и задължения в компанията. Тогава дори не се замислих и директно отидох при моят мениджър и му заявих, че аз искам да кандидатствам за позицията. Разбира се, всичко това се случи с ясната представа, че 3 месеца са прекалено малко време, за да направиш тази крачка. Но аз се престраших. И не с идеята, че ще бъда допусната до този вътрешен конкурс, а с целта да заявя, че аз търся изграждане и развитие в компанията. Че се интересувам и имам желание за бъдеща реализация.
Стремежът
Ако докажеш, че можеш да взимаш повече отговорности и да изпълняваш повече задължения в оказан срок, това се забелязва и бива оценявано. Ако покажеш адекватно желание според възможностите, които имаш (защото всеки трябва да има реална преценка за себе си – за това, което може да даде и това, което е готов да направи), то тогава показваш, дори и на ранен етап, че тази компания е не просто поредното работно място за теб, а в нея виждаш своето професионално развитие.
Така постепенно започнах да изграждам взаимоотношения с моите колеги и мениджъри. И докато те ми помагаха аз да науча повече за материята, с която боравя, аз достигах до тях с приятно и приятелско отношение, което провокираше и тях самите да са по-обстоятелствени, по-търпеливи към моите постоянни въпроси относно работния процес.
Контактите
Естествено не ходиш при някой да го каниш на кафе без видима причина, не се намесваш в чужди разговори и не прекъсваш околните само, за да се покажеш и изкажеш. Контактите се създават постепенно. И с много постоянство. И нещо, което някои от моите колеги не успяха да разберат и да практикуват за себе си – когато си неискрен и търсиш само интереса от взаимоотношенията си с някой, това си личи и този някой просто те игнорира. Контакти се правят (дори и на работното място) заради служебната нишка, но с личен подход.
И не на последно място – това, с което започнах :
Трябва да имаш план за себе си
Ако ти не знаеш къде искаш да си след 5 години в своята кариера, не очаквай да постигнеш много. Плановете са хубаво нещо. Някои ги наричат мечти.
Малко преди да започна на постоянен договор към компанията ме извикаха на среща с мениджъра ми и ми предложиха да ме обучат за по-висококвалифицирана позиция в компанията. Убедена съм, че всяко едно от нещата, които изброих по-горе, ми погнаха да постигна този скок за по-малко от 6 месеца.
Важното е да имаш план. И реална представа за възможностите и потенциала си. И да ги буташ до лимита им.
- Айде напусни я тая работа вече, че ми писна от теб!
- Edna под 30: Бруталната истина защо жените не са толкова успешни като мъжете
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
