Нека започнем, като обясним ролята на човешкия мозък във взаимоотношенията. Сигурно сте чували, че мозъкът има две половини - лява и дясна. Лявата половина най-общо отговаря за мисленето и логиката, дясната - за чувствата.

Двете половини са съединени от връзка, наречена Корпус калозум. При мъжете този корпус е по-малък, докато при жените е по-голям.

Резултатът е, че нежният пол може да мисли и да изпитва чувства едновременно, докато силният всъщност не е способен на това. Най-добрият пример в случая е как двата пола общуват с деца. За жените е по-лесно да се погрижат адекватно за нуждите на малко дете (мислене: какво трябва да направя за него), защото те веднага усещат емоционална връзка с хлапето (чувстване: толкова е миличко, направо ме разтапя).

За мъжете, чийто Корпус калосум е по-малък, е много трудно да чувстват, докато мислят. Във времената на първобитните хора, това е било много полезно за мъжете, защото, когато те са се борили за живота си, са имали възможност да изключват чувствата си (страх, ужас, паника) и бързо да съобразяват как да реагират.

Но какво означава тази мъжка „особеност" за близките връзки? Когато възникне спор, мъжът веднага го възприема като ситуация, в която се изисква мислене и съответните агресивни действия - на някакво дълбоко ниво той е програмиран да възприема спора като идентичен на моментите, когато пещерни мечки са нападали прародителите му. Щом превключи на умствената си програма за спор, мъжът изключва чувствата си и навлиза в позната територия. Затова всеки път, когато една жена напада мъжа си словесно и иска да спори, тя попада на територия, която той познава много по-добре. Това не значи, че жените по принцип не могат да спорят или че са неспособни да се защитят.

Аргументът ми обаче е, че когато жената се кара с мъжа си, има само два основни начина, по които той е способен да реагира: може да се предаде и да се затвори в черупката си или да започне да се състезава с нея с едничката мисъл да спечели. Резултатът и в двата случая е, че тя ще бъде наранена и че ще последва болка и за двамата партньори.

Когато казвам, че жената трябва да избягва да спори и да се конкурира с мъжа, нямам предвид, че тя трябва да заобикаля конфликтите във връзката.

Моля, разберете това добре, защото е от изключителна важност: конфликтите са конфликтите са неизбежна и всъщност и здравословна част от всяка връзка. Каквото и да правите в отношенията ви с мъжа до вас, винаги ще има конфликти - и слава богу, защото, ако като жена, успеете да се справите с тях по адекватен начин, мъжът ви ще ви обожава. Господата ценят като зеницата на очите си жените, които знаят как да отстояват правата си, но го правят елегантно!

Най-грешното нещо, което можете да правите в една връзка, е да избягвате конфликтите. Но конфликтът и спорът са две различни неща.

Конфликтът е да имаш разногласие с някого, а спорът е форма за разрешаване на това разногласие. Затова е възможно да имате конфликт с някого и да не спорите с него. От друга страна е съвсем невъзможно да спорите с мъжа и това да не доведе до конфликт с него. Запомнете: мъжете могат да разрешават добре конфликтите, но със споровете се справят много зле.

Може би искате да знаете какво точно представлява спорът? Всички спорове, независимо че могат да бъдат за различни неща, имат една обща характеристика: при тях нито една от страните няма чувството, че другата страна я чува. Така се започва преливане от пусто в празно с ескалиране на гнева.

Затова ви съветвам: ако искате хармоничен живот с мъжа до вас, заместете спора с друг начин за разрешаване на конфликти.

Oще по темата: 

Как да различим мъжа, който си струва?

Да се научим да ласкаем, за да сме очарователни за другите

Какво е общото между флирта и нахалството?

Силата, която привлича мъжете и жените един към друг

Животни ли сме в любовта?

Дали мъжете трябва да приемат жената такава, каквато е?