На 30 ноември православните християни отбелязват деня на свети Андрей, брат на свети апостол Петър. Той е наричан още Първозвани, понеже пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос.
Когато апостолите тръгват по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по нашите брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията “Андреев”.
Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол - апостол Стахий. През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква "Св. Апостоли". През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.
Зарит в зърно
Както повечето църковни празници, и Андреевден е свързан с последователността на сезоните - в народните обичаи той символизира началото на зимата. Затова е странно вярването, че от този момент нататък денят започва да расте - макар и колкото зърно. На места у нас дори наричат 30 ноември Едринден или Едрей.
Здрава плетеница от християнски ритуали, езически обреди и народни суеверия оформя традициите, свързани с Андреевден. Те се въртят все около надеждата за по-лека зима, за запазване на реколтата и щедра предстояща година. Зърнените храни като символ на плодородието са главно действащо лице на обредната трапеза.
Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.
С Андреевден е свързано и друго едно народно вярване, отново израз на надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си.
Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите “на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”. У нас наричат Андреевден още Мечкинден.
Увит в тесто
В Гърция също считат деня на свети Андрей за голям християнски празник и го отбелязват подобаващо, за най-голяма радост на децата. Задължителен елемент в менюто са мекиците, наричани тиганитес. Брашно, сол, зехтин и сок от портокал се забъркват на полутечна каша и се пържат в тигана.
Зависи от коя страна се пусне тестото с лъжицата - получава се или кръгла, или продълговата мекица. Любими на гърците ястия за Андреевден са и така наречените мизитропитес - малки пирожки с извара. В тестото за тях се добавят лимон и ракия. Сред лакомствата на този ден са и кръглите понички локумадес.
Според вярванията на гърците свети Андрей като строг пазител на традициите наказва домакините, забравили да приготвят задължителните вкуснотии, като пробива тигана им. Затова го наричат още Трипотиганас или „пробит тиган”.
В приготвянето на гръцките локумадес се крие и надеждата, че реколтата ще се запази през цялата зима, без да се разваля. По традиция след празничната литургия в патриаршията в Константинопол се раздават локумадес.
В Северна Гърция с приготвеното за тях тесто се прави кръст на хамбарите - да не се изпразват и да е щедра идващата година.
от Любомир Бояджиев
