Здравей, Алексей, извинявай, че пиша в неучтива форма, но след прочита на книгите на Иви (Ивинела Самуилова – б.ред.) чувствам, че сякаш те познавам.

Та моят случай е следният. От 2012-а страдам от паническо разстройство и агорафобия, с които се справих благодарение на психотерапия и хипноза преди една година. Но горе-долу от месец май симптомите започнаха да се връщат отново, като реално аз не виждам видима причина за това. Истината е, че не харесвам работата си - работя като банков касиер.

В началото ми ставаше лошо само там. Виене на свят, изпотяване на крайници, трудно пътуване в градски транспорт. По незнайни за мен причини вече не се чувствам добре и вкъщи. Реално се ориентирах към друга работа - искам да стана йога-инструктор, да запиша курс, но процесът е бавен и не мога да си позволя да напусна настоящата си работа, защото имам две дъщери и съпруг, а пък и заплатата ми е прилична.

Използвам най-различни техники за релаксация, медитация, дишане, разходки сред природата, но положението се оправя за кратко и пак се вкарвам във филма. Член съм на Фейсбук групата "Животът може да е чудо" и обменям информация и там. Даже два пъти успях да си реша проблеми, чрез техниките там. Ще се радвам, ако ми отговориш.

Поздрави!

Здравей,

Симптоматичното лечение, било то на ниво физика или психика, е характерно именно с това – че тушира временно симптомите и те след време е вероятно да се завърнат, защото в действителност няма решение на проблема.

Затова няма как да ти помогнат много различните техники за релаксация, защото, както Ивето написа още в „Животът може да е чудо”: „номерът” не е хората да се стресират и релаксират ежедневно, а да изработят такава нагласа у себе си, която да им помогне да изградят нестресираща (нормална и чудесна) реалност на живота си.

Ти заявяваш, че не виждаш „реална” причина за завръщането на симптомите, а след това казваш, че „истината” е, че не харесваш работата си. Тоест, уж реалността е ок, но истината всъщност е друга. Казваш – отначало си се чувствала зле само на работа, а после – незнайно защо! – си започнала да се чувстваш зле и вкъщи.

Не е толкова необичайно – трудно е, да не кажа шизофренично, човек да живее раздробен, да е различен човек в различните аспекти на живота си – работа, семейство и пр. Не е нормално да има такива граници вътре в нас, не е възможно да не ги преминаваме, да не пренасяме със себе си вътрешния си свят там, където сме в момента.

Не може да оставиш душата си у дома, преди да отидеш на работа, нали? А пък и какъв е смисълът? Една прилична заплата не ми се струва убедителна причина, още повече, че това, което човек прави, е добре да му помага да изразява себе си по най-пълен и чудесен начин, да го кара да се чувства автентичен, да е вдъхновен и да вдъхновява.

Не казвам, че работата като банков касиер за някого не може да бъде именно този вид дейност, но явно този някой не си ти. Това, което мога да ти препоръчам, е първо да опитомиш страховете си и второ – да стартираш процеса на една реална промяна на живота си, която да възстанови интегритета на личността ти.

За първото има много варианти. Като за начало, може да сложиш на страха каишка. Когато излизаш навън, връзвай страха и вместо той да те води, ти го разхождай. Може да го вържеш на канапче – от едната страна вържи канапчето на китката си, а от другия му край вържи нещо, което да олицетворява страха ти – може да е джапанка, гребен, гумено патенце…

Като влизаш в банката, връзвай страха отвън за някое дърво, както хората връзват домашните си любимци. Вечер у дома го прибирай в „клетка” – кутия от обувки или килер, може да го затвориш на балкона... Едновременно с това стартирай процеса на промяната на твоята карта на реалността. Не е нужно ти да определяш, нито да измислиш, нито да се тревожиш как точно ще се случи тази промяна, а само да заявиш намерението си за нея. Давали сме и преди много техники за промяна на картата – например всеки ден за определен период може да слагаш в джоба си различна карта, избрана на случаен принцип от тесте карти за игра…

В групата може да поискаш да ти помогнат с още идеи – както за опитомяване на страховете, така и за промяна на картата. Сигурен съм, че щом започнеш да работиш върху промяната на реалността, страховете ти или ще бъдат опитомени или ще подивеят, ще си прегризат каишката и ще офейкат.

Поздрави, Алексей

Прочетете още от Алексей Бъчев в Edna.bg:

Постоянно повтарям едни и същи губещи модели

Съпругът ми не иска и да чуе за ремонт вкъщи

Как да престана да чакам и да се справя със страха от живота?

Как да се справим със злата свекърва?

Искам мъжът ми да промени нагласата си към парите

Уж харесвам живота си, но искам да се самонараня