Понякога всичко, от което се нуждаем в един есенен следобед, са правилните думи и малко поетично вдъхновение. Днес ще си говорим за простичките неща в живота, за имането, за липсите, за любовта и още нещо…

Ето днешната ни доза поетично вдъхновение:

***

Среднощен дъжд и топъл шоколад.

Сънят е някаква подробност…

Отдавна съм отвикнала да спя.

Откакто притежавам всички облаци.

Откакто свикнах да не ме боли

от думи и за хора без значение.

Откакто мога да броя до три,

преди да стана на стихотворение.

Откакто си отглеждам пълнолуния

във ъгъла на тесния прозорец.

От както Тишината ме целува

по-нежно от най-нежния любовник.

Откакто се открихме с Любовта

и се разбрахме да се разминаваме.

Тогава се научих да не спя.

Сега се уча само на забравяне.

Caribiana

***