Хората сме създадени така, че вечно търсим и искаме повече. Много рядко си даваме ясна представа колко много всъщност сме постигнали и колко много имаме.

Повечето пъти се сравняваме с околните и си казваме, че не ни е достатъчно, не се справяме добре в живота, пропускаме шансове и допускаме грешки. А дали това е наистина така? Дали трябва да съдим себе си толкова сурово?

Един интересен експеримент дава отговор на тези въпроси. Участниците са помолени да дадат сами оценка за себе си от 1 до 10 – как оценяват досегашните си постижения в живота.

Всички си поставиха доста ниски оценки – 4, 5 или 6, като споделиха, че не се чувстват доволни от нещата, които са постигнали, че се дразнят на себе си заради грешките и недостатъците си.

Това, което не знаеха обаче е, че паралелно с тях техните най-близки хора също им поставят оценки и те са много по-високи.

И когато първите видят колко по-високо са оценени от своите партньори или родители и колко много те вярват в тях и ги подкрепят, емоциите взимат връх. Тогава си даваш сметка, че няма значение какви толкова успехи постигаш, а е по-важно как те подкрепят хората около теб.

Защото каква стойност биха имали мечтите, ако няма с кого да споделим радостта от тяхното сбъдване?

Бихме ли били по-успешни, ако се борим в живота сами и нямахме подкрепата на семейството и приятелите си? Вижте по темата едно различно видео, по-искрено и по-лично: