След като Николай II абдикира от престола, британците се съгласяват да приемат него и семейството му, но скоро отменят предложението си. Защо се случва това и каква роля играе английският крал Джордж V в трагичната съдба на Романови?
В нощта на 17 юли 1918 г. в къщата в Екатеринбург Николай II, съпругата му и петте им деца са събудени посред нощ и отведени в мазето. Фьодоровна и нейният болен син Алексей са насядали на столове, а останалата част от царското семейство остава да стои до стената.
Комендантът Яков Юровски, който стои зад разстрелът, прочита суровата присъда. Извършителите на жестоката касапница не се поколебаят нито за минута. Сваленият император и семейството му дори нямат време да разберат какво се случва.
Тази нощ бележи смъртта на руската монархия – страшна, безпощадна и неизбежна. Но защо многобройните роднини на Романови, които седят на европейските тронове, не спасяват Николай II и семейството му? Защо английският крал Джордж V, братовчед на руския император, не подава ръка? В крайна сметка историците са убедени, че той е имал такава възможност. И въпреки това той съзнателно я пренебрегва.
Каква е връзката между Николай II и Джордж V?
Тази снимка на Николай II и Джордж V е направена по време на сватбата на принцеса Виктория Луиза на 24 май 1913 г. в Берлин. Външната прилика на руския император и английския крал се забелязва с просто око. Често ги мислят за братя близнаци и дори ги бъркат един с друг. Техните характери и вкусове също са много сходни. И двамата са срамежливи млади мъже, които предпочитат тихи семейни вечери и отдих на открито пред всякакви шумни приеми.
Майките им са сестри – те са дъщери на датския крал Кристиан и съпругата му Луиз. Джордж и Николай прекарват летните ваканции в родината на майките си, така че приятелството между тях започва още в детските им години. То е искрено и доверчиво, като дори настойчивите протести от страна на бабата на Джордж, Виктория, не могат да го разрушат. Кралицата на Великобритания е убедена, че руснаците са враждебна сила още от Кримската война, но постепенно сърцето й се разтапя.
Николай и Джордж често си разменят писма, те се бият от една и съща страна на барикадите през Първата световна война, а когато революцията гръмва в Руската империя, английският крал е изключително загрижен за съдбата на Николай.
В писмо от 19 март 1917 г. Джордж пише: „Събитията от миналата седмица ме натъжиха дълбоко. Мислите ми са винаги с теб и винаги ще бъда твой верен и предан приятел, както знаеш, че съм бил в миналото.”
Историята обаче не може да бъде пренаписана. В решителния момент, когато смъртна заплаха надвисва над главата на Николай II и семейството му, „преданият приятел“ се отказва от братовчед си.
Трябва да се каже, че в началото на 20-ти век европейските роднини на Николай се отнасят към руския император с топлина и уважение. И това силно контрастира с отношението към царското семейство в самата Русия.
Съпругата на Николай никога не е приета в родината му. В очите на поданиците си тя остава арогантна германка, антипатична и неразбрана чужденка. Освен това недоволството от монархията нараства сред масите, което води до революцията от 1905 г. Тогава Николай е принуден да направи вътрешнополитически отстъп - това е единственият начин да се възстанови относително мирът в страната.
Оттогава двойката Романови започва да се отдалечава не само от хората, но и от своите роднини от кралско потекло. Поради влошеното здраве на съпругата на Николай и прогресиращата хемофилия на сина им Алексей, двойката започва да се обръща към лечители. Личности като Распутин са чести гости на кралския двор, което изобщо не предизвиква одобрение сред европейското благородство.
Поражението на руските войски в Първата световна война е последната капка - това подхранва революционните настроения и довежда до събитията от 1917 г.
На 2 март 1917 г. Николай II се отказва от престола. В продължение на 15 месеца от този ден до нощта на клането на кралското семейство, съдбата на Романови е активна тема на обсъждане от властта.
Оставянето на Николай в Русия е рисковано. Временното правителство разбира това много добре. Затова то сериозно обмисля възможността да изпрати Романови далеч от страната. Остава само да се намерят високопоставени роднини монарси, които да се съгласят да приютят кралското семейство.
Но европейските крале не посмяват да поемат отговорността за съдбата им. През трите години на Първата световна война авторитетът на много от монарсите е значително разклатен и такъв благороден жест като спасяването на кралското семейство може да съживи уважението към институцията на монархията. От друга страна, жителите на Европа, уморени от войната, реагират с радост на новината за свалянето на руския император. Те го виждат като тиранин, а освен това не забравят за немския произход на съпругата му.
Омразата към Германия е особено силна във военно-политическия блок на Антантата - тоест сред съюзниците на Руската империя и онези, които потенциално биха могли да дадат убежище на кралското семейство.
Кой би могъл да гарантира, че решението за приютяване на Романови няма да провокира напрежение в тези страни? Съвсем очевидно е, че европейските монарси не искат да рискуват собствената си позиция.
По същество Романови са бреме за всички. У дома искат да се отърват от тях възможно най-бързо, а в чужбина са нежелани гости. Минават месеци, губи се ценно време. Европейските монарси най-накрая осъзнават, че в Русия нещата вървят към убийството на кралското семейство.
Честно казано, струва си да се признае, че британското правителство прави опит да спаси Николай. На 22 март 1917 г. кабинетът официално обявява, че Великобритания е готова да приеме семейство Романови, но след седмица Джордж V започва да се съмнява в това смело решение. Той настоятелно съветва британския външен министър да преразгледа позицията си по въпроса за Романови.
Те се опитаха да убедят Джордж, че е грешно да оттеглят поканата, но кралят е непреклонен. На 6 април той се обръща към ръководителя на външното министерство, заявявайки, че Великобритания трябва да се откаже от първоначалното си решение.
Така Романови губят единствения си реален шанс за спасение. Колкото и ужасно да е това, Джордж V косвено подписва смъртната присъда на братовчед си.
Прочетете още:
- Лудите ястия, които Романови ядяха за закуска, обяд и вечеря
- Три истории за нещастна любов: Защо Николай II не позволи на дъщерите си
- Фамилията Романови: царското семейство, което не заслужаваше злата си участ
- От деца булки до смели политици: Кои са принцесите на Уелс (Част I)
