Срадост ви представяме новия текст на страхотната Ева Веселинова за Edna.bg. Слънчевата журналистка, майка и инфлуенсър ще ни споделя своите истории за всичко онова, което я вдъхновява. (бел.ред.)
***
Живеем в света на консуматорите. Качество нула, количество - НЕОГРАНИЧЕНО. Има от всичко по много, а сякаш няма нищо. Всеки ден се убеждам в това!
Технологиите бълват постоянно нови модели, серии, иновации. Една след друга! Още не си научил даже за предишния модел и вече е излязъл нов с уж по-добри характеристики.
И всички се трепят да имат най-новото, най-скъпото, най-хубавото. Докато не излезе следващото "по-хубаво", захвърлят това, което уж са харесвали и започват да искат другото. Купуват, купуват, купуват... После хвърлят, хвърлят, хвърлят и всичко се превръща в боклук, който затрупва планетата.
Дори когато нещо ти върши работа, в мига, в който излезе по-новото, захвърляш това, което ти е служило вярно и взимаш следващото.
Планетата е зарината с пластмаса, метал, платове... Сменяме дрехите си като носни кърпички. За съжаление така постъпваме и с хората, както и с любовта...
Срещаш някого, харесваш го, разбирате се, но после срещаш друг, който е различен, съответно нов и интересен. Обръщаш поглед към него и загърбваш този, когото довчера си обичал и с когото си споделял живота си.
Вече нищо не се поправя... Направо се изхвърля! И предметите, и дрехите, и връзките с хората. Защото винаги има нещо по-ново и по-добро, което искаме да имаме.
Самата техника започнаха да я правят така, че след определено време се разваля и ти си длъжен да си вземеш нещо ново. Омагьосаният кръг на консуматорското общество!
"Нещо се обърка!" - често виждам този надпис в интернет, когато някоя страница не зареди или приложение блокира. И си мисля, че наистина нещо, някъде се е объркало и то сериозно.
А аз трябва да обясня на две прекрасни, невинни създания (моите деца), защо нищо няма стойност. Защо заменяме така лесно всичко и как да се научат да държат на нещата и хората, които са част от живота ни. Давали ли сте си сметка, че съвсем скоро неподправените чувства и емоции ще са само спомен от едни други времена? Инфантилност и липса на контрол - така ще се определят.
Дори сега чувствата са лукс! Ако ги предпочетеш пред материалното или държиш на принципи, които отдавна нямат стойност за повечето хора, всички ще кажат, че си с остарели разбирания или че просто се правиш на нещо, което не си.
Странно нещо стана животът!
Доброто се наказва, любовта не се уважава, ценностите не се признават, материалното е на пиедестал...
Хората са готови на всичко, за да имат повече, да са в крак с модата, да бъдат еднакви! Доскоро борбата беше да сме различни, а сега да се вписваме и да ни харесват всички. Да загубиш своята идентичност, за да те приемат. Да си политкоректен и по-нисък от тревата по възможност. Често се чувствам като изгубено дете... Все едно всеки миг ще се събудя и всичко отново ще е нормално. Но не става така!
Така ми омръзна да живея сред изкуствени и лицемерни хора, за които единственият смисъл е какво марково нещо имат или колко по-скъпа вещ притежават. Които са толкова силни на думи, но на дела са кръгла нула. Тези хора искат само да грабят (още и още), но нищо да не дават. Като пиявици са, обичащи да живеят на гърба на обикновените, работливи хора, със здрава ценностна система. Искат още, и още, и още, и още… Никога нищо материално не им е достатъчно.
Мислех си, че коронавирусът ще сложи край на консуматорското и деградирало общество, което ни заобикаля. Надявах се, че пандемията ще постави началото на един по-духовен и смислен свят. Но стана точно обратното! Опитвам се да съм позитивна, да не обръщам внимание на всичко това и да изграждам около себе си друг, различен свят. Свят, в който на почит са добродетелите, чувствата и качествените неща. Свят, където консумираме разумно и отговорно. Където действията са по-ценни от празните думи.
Но се чудя на какво трябва да учим децата си - да бъдат част от консуматорското общество или да ги гледат цял живот като различни, заради възгледите им?
Вие какво избрахте за вашите деца?
Автор: Ева Веселинова
