Този петък – 23 май, след десет години затишие, излиза новата книга на Емил Тонев "Понякога ангели".

В нея писателят умело преплита настояще и минало, като изгражда колоритни образи и картини.

По увлекателен начин Тонев демонстрира как злободневните теми стават част от историята, а историята от своя страна дава отпечатък върху сегашния момент.

За книгата
В "Понякога ангели" Емил Тонев разказва за своя живот и за живота на своите приятели по начин, в който има и от "По пътя" на Джак Керуак, и от "Полет над кукувичето гнездо" на Кен Киси.

Но и по нещо от руснаците Юрий Казаков и Юрий Трифонов.

А отделни страници направо се доближават до ненадминатия "Москва–Петушки" на Венедикт Ерофеев – когато водките вървят една след друга, а очите се изцъклят, защото са видели любовта. Или смъртта.

Това е роман – холограма. По него могат да се възстановят последните трийсет български години.

Това е роман – литийно шествие. С иконата на младостта.

Всеки писател иска да напише своя голям роман. Някои успяват, други – не.

Емил Тонев стисна зъби, мълча десет години и успя. „Понякога ангели“ е големият роман на Емил Тонев.

Деян Енев