Ситуация, в която не знаеш как да реагираш

31.10.2016 15:00

Отправяме се към място, където могат да се видят над 300 слона.

Националният парк Минерия се намира 182 км от Коломбо в Северно централните равнини на Шри Ланка. Тук е гигантския резервоар за дъждовна вода на Полонарува. Като част от коридора на слоновете, който се свързва с парковете Каудула и Уасгомуа, Националният парк Минерия дава възможност да се наблюдават стада слонове през цялата година.

Периодът от май до октомври е най-добрият за посещение с оглед на голямото събиране на диви слонове. Оказва се, че Минерия е най-голямото известно място за среща на азиатския слон в света.

По време на сухия сезон, дивите слонове от заобикалящата пустиня тръгват в търсене на храна и вода, и си правят път към бреговете на язовир Минерия.

Ние сме тук едва в началото на април. Не сме много сигурни дали ще срещнем представители на тези обаятелни гиганти. Наемаме специални за сафари джипове. Всеки джип е придружен от рейнджър.

Първоначално не разбираме каква е функцията му, при положение, че имаме шофьор и гид с нас. Голямото сафари парти започва малко преди слънцето да се оттегли за почивка. Дали и слоновете не са се прибрали в шубраците. Но не ни се чака до утре. Ще използваме възможността, пък какъвто ни бил късметът.

Растителността наоколо е от тропически сухи смесени вечнозелени гори, изоставени земеделски земи, пасища и влажни зони. Откритите тревни терени са доминирани от многото видове малки храсти. Нямаме почти никаква видимост, а може би просто не забелязваме онова, което се крие в зеленината…

Друсането по черния път е изнервящо, когато не откриваш това, за което си дошъл. Няма и следа от слонове. Рейнджърът ни разказва, че наоколо бродят 24 вида бозайници. Възможно ли е? Къде са се скрили тогава? Освен слонове тук живеят леопарди, елени, диви биволи, диви свине и маймуни, индийски панголин, бодливо свинче и три вида мангусти…

В Минерия живеят над 170 вида птици - водобегачи, дъждосвирци, плешив щъркел, калао, кълвачи и много ендемити.

Определено нямаме никакво желание да слизаме от джиповете, особено след информацията за това, че наоколо се разхождат и 25 вида влечуги, включително гигантски тропически гущери - монитор, червеноуст гущер и индийски крокодил в близост до резервоара.

Внезапно по пътя застигаме голям мъжки екземпляр. Изглежда огромен. Върви си по пътеката точно пред нас - идеална възможност да го снимаме. Джиповете карат след него на няколко метра разстояние. Животното е изключително красиво!

В миг, слонът се обръща към нас… Първоначално не знаем как да реагираме - не сме подготвени. Не сме предупредени как се действа в такава ситуация. В следващите секунди се случва нещо, което никога няма да забравим. Слонът, вече очевидно раздразнен от нашето досаждане, тръгва директно към първия джип, от който подаваме глави и фотоапарати няколко души…

Слонът тръгва в атака към нас. Следва невероятен рев, който ме изплашва от точно обратната посока. Заплаха пред нас, заплаха зад нас. Ужасът буквално парализира сетивата ми.

Колко странна е реакцията на човек, изпаднал в беда изневиделица. В съзнанието ти минават картини на бъдещи събития, които очакваш, но си като препариран и не предприемаш нищо. Води те само инстинктът - в моя случай - да се скрия, уж на сигурно в джипа, макар и да знам, че слонът с лекота може да го обърне и стъпче. Детето е до мен, но изобщо не остава секунда за реакция.

Оказва се, че рейнджърът, който пътува зад нас в джипа, е започнал да крещи, дори да реве като див звяр. В същото време шофьорът натиска газта, за да накара и мотора да ръмжи. Слонът спира на крачки пред нас. Поглежда ни предупредително и тръгва едва сдържайки гнева си към гората. Иска да се разкараме. Това е размножителния му период. Той е превъзбуден, нащрек от конкуренция и всяка пречка е повод за атака… Слонът просто е тръгнал да търси женска, която да откликне на любовните му вълнения… Но среща нас. Колко лош късмет.