Цялата история започна с това, че аз се разболях. Попаднах в болница. И ето, че котката не можеше да остане вкъщи на топло. Дадохме я на чужди хора.
Една дъждовна вечер отидох да я видя. Беше мокро и кално. Отвратително време. Там, където отиде моят сиамски любимец, беше уютно и гостоприемно. На вратата ме посрещна млад мъж с цигара в уста. Покани ме да вляза.
След като поговорихме, разбрах, че моята котка е попаднала на добро място. Стана ми приятно. Така се запознах с човека, който по-късно стана мой много добър приятел. И запазих котката.
Обичам животните и ми беше мъчно, че не можех да се грижа поне за една котка.
Чувала бях, че сиамските котки в древността са били пазители на съкровища. И до ден днешен те си остават верни и добри за тези, които, които се грижат за тях. Не искат много грижи, но се отблагодаряват с постоянство и доброжелателност.
Красиви, с очи като цвят на синчец, те остават трайни следи за нежност, топлота и радост. Истинско удоволствие са за очите. Излъчват спокойствие и търпимост към околните. Дразнят се от силните шумове и са малко късогледи.
Моята котка беше едно истинско бижу. Творение на природата, тя ми беше дълго време компания в самотните ми вечери. Отивайки на друго място, котката запази своето радушно и приятелско отношение към мен.
При мен живя шест години. Оцеля и създаде няколко сиамчета, които поразително приличаха на нея.
В новия дом тя се чувстваше добре. А и аз бях по-спокойна, че е на сигурно място. Колкото до мен, не само, че бях спокойна, но бях и доволна, че се запознах с нейния нов стопанин. Той се оказа не само начетен събеседник, но и много сериозен приятел. Просто на мене ми провървя.
Времето тече и ме отдалечава от онзи момент, в който моят живот се промени. Не изведнъж, а в течение на месеци и години се наложи да се боря за чувствата, които ми донесе това ново запознанство.
Не само, че не загубих моята любимка, но съхраних в себе си онова, от което всеки човек има нужда – човещината си и от създалата се ситуация се получи една истински романтична история.
Времето тече. Животът се променя. Необходимо е да бъдем оптимисти и да вярваме в онези ценности, които са непреходни. Доброта, нежност, преданост. Силни думи, които може да ги употребяваме само, когато сме сигурни в тях.
А за да има радостни и щастливи мигове за всеки от нас, е нужно да спечелим доверието на любимия човек. И верността на онзи, който стои най-близо до нас, да ни съпътства винаги. С тази мисъл и грижа ще ни бъде по-лесно и по-леко в живота.
Има какво да се научи от живота на една сиамска котка. Затова е необходима известна наблюдателност и ведро, приятно чувство на обич към околните.
Сега при моя най-добър приятел има вече две сиамски котки, които, макар че не са роднини и имат един и същи пол, се разбират отлично помежду си.
Ситуация. Щастлива за мен и за околните. Котешкият свят е пъстър. Хорският още повече.
Нищо не се губи в този живот. А аз дълго време бях сама. За да разбера много неща.
Човек намира човека. Жената – своят избраник. Та дори и за това да е виновна една котка. Една невероятно красива и кротка сиамска котка.
Автор: Яворина Николова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
