Първо дойде текстът "Скъпа свекървещице". После получихме отговора на свекървата. А сега, няколко дни по-късно, в пощата ни се появи и отговорът на сина - ябълката на раздора между двете жени.
Разбира се, публикуваме го. Дали всичко е художествена измислица и кои са истинските герои от тези истории, можем са мо да гадаем. Със сигурност обаче знаем, че много от нас се припознаха в тези писма :)
Скъпа С.В – ( това е обръщението към по възрастната вещица) – дълго мислих как да се обърна към по- старата вещица, защото самата дума „стара“ от доста годни предизвиква у теб неконтролирана бурна реакция ....Е доста, доста... откакто влезе в критическата.
Навярно тук е също мястото да ти кажа най-после- Мамо!!! Престани да носиш вече тез екстравагантни шапки и крещящи ярки дрехи, придружени с такива червила и макияж където дори тинейджърките ще се засрамят да носят .....денем. Годините не са нещо, което трябва да се крие по всевъзможен начин, а са повод за гордост и човек трябва да приема неумолимия ход на времето с подходящо за годините си разбиране.
Даваш вид, че изпитваш чувство на гордост за порасналия си и реализирал се в живота син....но отбелязвайки само една от бележките ти към М.В (това е пък обръщението към младата вещица) за правопис и правоговор – в главата ми изплуват спомени от времето когато бях първи клас...
Как стоя свит на една страна на стола и треперещата ми ръчица плахо дописва за стотен път някоя сгрешена дума, като същевременно очаквам поредния шамар от нежната ти ръка зад врата си.
Нямаш представа колко много ми беше трудно да постигна някаква увереност в себе след насаденото от теб “Помисли си къде сбърка“...
Не знам изобщо дали някога ще разбереш защо и аз, и брат ми си избрахме професии толкова странни и далечни, че училища за тях нямаше в родния ни град- след казармата, усетили вкуса на свободата, решихме да сме мааалко по-далеч от родното гнездо.
Сега, за разлика от първия път, си избрах съпруга съвсем самостоятелно- предната, естествено с твое най-голямо одобрение и давление, си тръгна що-годе овреме....макарче не си в час с всички подробности – знаеш защо ...приказката за кучката и опашката е стара като живота...
Сегашната - хубава-лоша съм си я избрал сам... Е, това,че е поразглезена от родители и финансови средства, си е мой проблем и аз ще си нося кръста. Слава богу, не живеем заедно с теб и това дали се ръфате или не...не влияе на семейния бюджет.
Мила М.В., сега с теб започваме отначало (поне за мен ...за пореден път). Мисля, помниш как през краткото време, през което бяхме гаджета, съм ти говорил за работата, която работя.....тя ми харесва и ми е по сърце...
Е, вярно, че не е много доходна, но ни стигат парите за месеца. Разбира се, ако си правиш точно разчет на средствата. Такова, каквото е било при вашите, няма да бъде...
Якето ще е от 120лв, не от 500, ботушите от 60, не от 200... и т.н...... Ти видя, че не съм богаташ и ти го показах. Сега е късно! Ще трябва да се съобразиш ...и ако искаш нещо свръх това....ами майка ти да не вика –„ Сега си имаш мъж, той да те гледа“... Ами да спре малко с круизите и да погледне щерка си как живее!
Не те карам да работиш, но и не те спирам....Знаеш, прибирам се уморен и не ми е до разходки след работа. За това си има събота и неделя...е, като са тогава срещите ти с „дружките“.... Ами реши те, или аз. Ако искаш да се занимаваш и с други дейности освен къщата, мен и себе си- добре дошла в редиците на трудещите се.
За майка ми........по-добре от теб си я познавам, каквато и да е, тя си е моя майка и моя грижа. Решен съм този път да не допусна стари грешки....защото уроците, които научих от живота бяха с пот на челото!!!
Чао за сега, ще има и продължение, но в следващото писмо, защото знам, че ако е много дълго, ще загубиш търпение и няма да го прочетеш цялото!!!!
Твой любящ съпруг!
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
