Може би името на американската писателка Силвия Плат не е познато на всички, но има доста повече хора, които са запознати с единствения ѝ издаден роман - "Стъкленият похлупак". А ако не сте чували за нея или за творчеството ѝ, тази статия е за вас, защото си заслужава да се запознаете с тази противоречива личност. Ако пък сте се докоснали до нея, то вече знаете, че си струва да си припомните още веднъж най-докосващите цитати на писателката.
Силвия Плат е родена на 27 октомври 1932 година. Единственият ѝ роман, „Стъкленият похлупак“, е публикуван само месеци преди фаталния ден в лондонския ѝ апартамент, в който тя се самоубива на 11 февруари 1963 г. след тежка борба с депресията.
Романът ѝ е изповед на млада жена, която постепенно пропада в бездната на депресията. Естър Грийнуд – героинята на Плат от книгата, е обещаваща ученичка с амбиция да се занимава с писане в бъдеще. Тя печели престижна стипендия да стажува в нюйоркско модно списание, но преживяванията ѝ по време на стажа само убеждават Естър, че ограниченията, поставени пред жените от 60-те години на миналия век, никога няма да могат да бъдат преодолени. Естър затъва все по-надълбоко в ужасяващо отчаяние и апатия, а изповедта ѝ преплита темите за социалното неравенство, амбицията и сексуалността.
След смъртта на Плат „Стъкленият похлупак“ – оригинално публикуван под псевдонима Виктория Лукас, се превръща в съвременна класика, препоръчвана от уста на уста, и придобива култов статус. Създава му се слава и за един от най-сериозните феминистични текстове. В романа Естър намира път извън бездната.
Знаейки историята на самата Плат, читателят не може да не остане с впечатление, че авторът подарява изход на героинята си – спасението, което самата тя може би се е надявала да открие.
Историята на самата Плат е разказ не само за амбициозна млада жена, родена преди времето си, а и на мрачна романтика. История, която кара многобройните ѝ читатели по света да обвиняват съпруга ѝ, британския поет Тед Хюз, за съдбата ѝ. Правени са дори опити да бъде заличено името Хюз от надгробната ѝ плоча.
Нощта, в която двамата се запознават, събужда въображението на автори и журналисти вече от половин век и е смятана от много за значително събитие в световната литература. Тя променя изкуството и на двамата. По времето, по което се запознават, и двамата са публикували свои творби, въпреки че тя е само на 23 години, а той – на 25.
Според открити по-късно части от дневника на Плат, разкрити пред читателите през 2000 г., тя предсказва, че връзката им ще бъде бурна още в нощта на запознанството им. Когато се прибира след партито, на което двамата се срещат, тя пише в дневника си:
Една пантера бди за всяка моя стъпка. Някой ден тя ще бъде моята смърт.
Връзката им започва необуздано – според сведения на техни състуденти, присъствали на партито, двамата веднага се поддават на взаимното си привличане, въпреки че не си тръгват заедно веднага. Само след няколко месеца обаче двамата поети се женят. Бракът им е изпълнен с проблеми, често преплитани с пристъпите на депресия на Плат.
Това, което е най-често обсъждано обаче – включително дало основата за филма „Силвия“ (2003 г.), – е раздялата им. Истинските причини, довели до нея, са въпрос на спекулация – разпространената версия е, че това се случва заради изневярата на Хюз с Ася Уевил, която се запознава с него и Плат, когато двамата наемат апартамента си в Лондон.
Обвиненията към Хюз набират още по-голяма сила, когато шест години по-късно Уевил се самоубива и взима и дъщеря си от него със себе си – зловещо ехо от самоубийството на Плат.
След смъртта на Плат Хюз пише дълга поема със заглавие „Последно писмо“, посветена на нея – плетеница от гняв, безсилие и смазващо чувство на вина. В поемата Хюз не спестява нищо и като че ли сам се сочи с пръста на обвинителя. В същото време от текста блика яростта му срещу съпругата му, оставила го сам. След смъртта ѝ Хюз пише писмо до приятели на Плат от университета, в което казва:
Това е краят на живота ми. Остатъкът е смърт.
Силвия не открива изход от бездната и потъва завинаги в нея, оставяйки след себе си един роман като зов за помощ и думи, които спасяват души.
Прочетете някои от най-разтърсващите цитати на Силвия Плат:
Вижте още:
- Петя Дубарова - момичето, което обичаше страданието
- Айнд Ранд - жената, която бе пристрастена към думите и любовта
- Разтърсващата любовна история на Пенчо Славейков и Мара Белчева
