Силвия Крумова или както е по-известна в социалните мрежи, Silvi Amica, е автор на книгата „ЧУЙ МЕ“ (изд. Мусагена). Kнига, която ще ви накара да повярвате в себе си отново и да приемете живота по един по-различен начин. Едва на 30 години, мечтател и човек, обожаващ живота до безкрайност, Силвия споделя своя свят, който ще откриеш, че прилича безумно много на твоя. „ЧУЙ МЕ“ е пространство за споделяне на светове. За силата на човек, за смелостта, за вдъхновението, за любовта, за нещата, за които рядко говорим и най-вече за вслушването във вътрешния ни глас.
Коя е Силвия ...?
Един човек.
А коя е Силви Амика?
Душата му.
Какво е за теб любовта? Мислиш ли, че може да се опише с 3 думи?
Първата ми асоциация на любов е свобода. Хем да останеш себе си, хем да имаш криле да преоткриваш нови хоризонти пред себе си. След това е сила. Само силните си позволяват любов и имат смелост да обичат. Третата ще е неговото име - и на мен би
ми било интересно да го разбера.
Познаваш ли самотата и болката?
Самотата е уютна. Често пъти си я подарявам като мил жест на внимание от мен към мен. Когато боли и имам нужда да се обичам най-силно - оставам сама. А боли винаги, когато нещо се променя. Когато някоя част от нас, която вече не ни служи се откъсва, за да освободи място на друга.
Какво те вдъхновява в ежедневието?
Облаците и калинките. Музиката.
А какво те вдъхнови да започнеш да пишеш ?
Личната ми потребност да излея всичко онова, което чувствам, за да не го задържам в себе си. Продължих, защото почувствах нужда да знам, че не съм сама. Харесваше ми и все още ми харесва, когато споделя нещо, да прочета, че някой друг чувства или преминава през същото. Прави “битката” по-лека. Придава смисъл и вдъхновява.
Какво мислиш за съвременните писатели в социалните мрежи?
Нужни са ми. Не само на мен, но и на всички ни. Задоволяват вътрешната ни потребност да пресъздадем с думи, онова, което става в душата ни, но сами не съумяваме да изкажем. Припомнят ни, че не сме сами и всички минаваме през едно и също.
Кой е най-вълнуващият за теб коментар, който си получавала под твой пост?
Не мога да ги категоризирам. Всеки път, когато някой се обърне към мен с “усещам…”, “помогна ми, отговори ми..”, “накара ме да се замисля..”. Харесва ми да знам, че действам отвътре, а не отвън. Че чувстваме повече и мислим по-малко.
Говорим си за...
Намерила ли си приятели, чрез текстовете, които публикуваш?
Намерила съм сродни души, приятели и много знаци, благодарение на тях. Едно от най-важните ми случвания беше през месец Януари, когато се запознах с човек, който ме научи на думичката “оставам”. Не в неговия живот, а в моя собствен. Ако не бях “останала” тогава, може би сега нищо нямаше да е такова каквото е. Човек трябва да си разчита знаците.
Защо много хора в съвременния свят се чувстват самотни, нещастни и неразбрани?
Защото се затварят в себе си, вместо да се отворят за света. Човек се чувства неразбран, когато си мисли, че само той единствен мисли така и изживява това, харесва това. Не сме чак толкова необикновени, за колкото се имаме. Част от тълпата сме, но от нашата собствена. И е хубаво да се отворим, за да може да бъдем разбрани и споделени. Да намерим нашето място и нашите хора. Тогава разбираме, че нямаме никаква потребност всички да ни харесват и разбират, само онези които са важни за нас.
Как смяташ, че успя да се отличиш от всички останали, които публикуват своите текстове в интернет, как се сдоби с толкова много почитатели?
Ще отговоря с думи на Ошо, които изчерпват напълно отговора ми: “Ако си истински в своята радост, своите сълзи, своя танц, рано или късно ще се появят хора, които ще започнат да те разбират, които може да започнат да се присъединяват към твоя керван. Самият аз тръгнах сам по пътя, след което хората все прииждаха и прииждаха, и това се превърна в един световен керван! А аз не съм канил никого, просто правех това, което чувствах, че идва от сърцето ми.”
Kакво си помисли, когато се свързаха с теб, за да обсъдите издаването на книга?
“Въобще не знам какво ще излезе от това.” Всъщност и през ум не ми минаваше да издавам книга, нямах визия - нямах съдържание. Но някак си всяко парченце си дойде на мястото, за да се създаде “Чуй ме”.
Смяташ ли, че текстовете ти лекуват?
Смятам, че та са приятел. Вътрешният ни глас също. А той често пъти лекува.
Кое те накара да се съгласиш да представиш всичките си текстове в книга? Не се ли притеснявашеот това да покажеш сърцето си пред хората?
В самото начало, когато започнах да пиша публично, се притеснявах много повече. Как ще бъда разбрана? Дали няма да бъда нападната? Дали няма да обидя някого? До ден днешен все още има моменти, в които се замислям над тези неща, когато тръгвам да качвам нещо. За моя радост все повече избледняха с времето и вярвам, че тази тенденция ще продължи.
Книгата посветена ли е на някого?
Книгата е посветена на сродните души и на нуждата ни от случването им в живота ни. А той сам по себе си наистина е низ от правилно подредени случайности. Хората, които срещаме често пъти се появяват, за да ни разкрият нов пласт от нас - понякога остават, друг път се разделяме. И двете са част от нещата, няма никаква драма. Ако един човек не се беше появил на 13-ти август 2017 година, книгата нямаше да бъде факт на 13-ти август 2019 година, защото аз наистина не знаех коя съм, преди да видя себе си в него. Вярвам в такива знаци и случайности.
Думите ли ти помогнаха да преживееш това, през което си преминала?
Споделянето им.
Пишеш за романтични неща. А обичаш ли романтичните филми?
До скоро си мислех, че не съм романтична, но се изненадах когато осъзнах, че съм. Просто начинът, по който разбирам романтика е различен. В този ред на мисли - не харесвам въобще подобен тип филм. Намирам много повече романтика в екшъните и трилърите, както и в няколко фентъзита.
Кое е най-щурото нещо, което си правила и за което си писала?
Писала съм за пътуването ми сама и понеже сега мисля да си подаря отново едно такова, но по-дълго и на по-далечна дестинация - то ще оглави класацията за най-смелото щуро нещо, което ще съм правила. Има толкова много живот за живеене, че просто трябва да му направиш малко място.
Любим момент от август?
Август е целият момент. Едно щракване в безкрая.
Ако имаш възможността да промениш нещо в света, какво ще е то?
Да отворя сърцата на хората, да наблъскам в тях емпатичност и да ги пусна отново да туптят.
