Много от нас знаят как би трябвало да се развият нещата, когато срещнем някого, към когото усещаме силно привличане. Дълбоко в себе си усещаме, че не бива да изглеждаме нуждаещи се, отчаяни, твърде настоятелни, контролиращи и т.н., защото не искаме да го/я подплашим.

Но понякога, когато другият човек е показал интерес, “пресоляваме манджата”, като започваме да правим твърде много неща, за да покажем на обекта на желанието си, че сме “силно влюбени”... Тогава тъкмо си мислим, че не може да бъде по-хубаво и ето, че другият се отдръпва и вече не влага 100% във връзката.

За съжаление това се случва на много мъже и жени, при това отново и отново.

Още по-тъжната част е, че много мъже и жени така и никога не променят “стратегията” си, дори, когато е очевидно, че този подход просто не работи. Така и никой никога не им казва в какво се състои силата, която привлича мъжете и жените един към друг...

Вълнуващата химия, която се развива с времето и държи мъжа и жената винаги заинтересовани един от друг, зависи от усещането, че всеки от тях се чувства като голям късметлия, защото е привлякъл забележителна и специална личност до себе си.

Като че ли никога не можем да избягаме от естественото си желание за максимална “инвестиция”. По някаква причина и мъжете, и жените хранят мисълта, че качествени хора (такива, които отстояват себе си, готови са да се “поразпънат”, за да демострират класа и личностна стойност) се намират трудно. Затова онези от нас, които притежават тези качества, са по-желани партньори.

Закачливата съпротива – нещото, което аз наричам “да играеш труднодостъпен”, е просто начин да покажеш на някого, че това, което можеш да предложиш, е “качествено” и ще бъде от полза за него/нея и връзката. Става въпрос за създаване и “договаряне” на условия, при които другият да види това, което предлагате, да го пожелае, да го избере и да действа, за да го получи.

Да познавате психологическите стратегии, които ще накарат другия да чувства, че е направил нещо стойностно като е вложил време и усилия във вас, е разликата между това да го/я “закачите на кукичката” си и това да гледате как започва да се отегчава от вас и връзката.

Така че, ако правите всичко, на което сте способни, за да поддържате интереса на своя мъж/ своята жена и нищо сякаш не работи, попитайте себе си: “Дали създавам условия, които позволяват на другия да види колко много всъщност струвам?”

Акцентът тук трябва да е върху играта (естественост, вълнение, загадка, предизвикателство, безгрижие и леко сърце), а не върху труднодостъпността (измама, игнориране на другия, избягване, да се държите като незаитересовани, безразличие, надменност и понякога откровена жестокост).

Истинската труднодостъпност никога няма да вдъхнови партньор, който е емоционално здрав, сигурен в себе си и зрял като характер да се влюби лудо във вас.

Мъжете и жените, които биват стимулирани от глупави игрички за контрол над ума, имат сериозни вътрешни проблеми. Те са тези, които накрая здраво се вкопчват в някой, който отчаяно се опитва да им избяга. Това не е закачливото преследване на влюбения, а по-скоро истински лов за храна на измъчени от глад създания.  Определено няма и следа от игра, ако правите нещата по този начин.