Казват, че можем да разберем какъв наистина е един човек, ако видим какво прави и как се държи, когато си мисли, че никой не го гледа. Аз вярвам в едно малко по-различно твърдение - можем да разберем какъв наистина е един човек, ако разгледаме телефона му и видим с кого си пише, какво снима и какво разглежда в интернет.
Смартфоните са нашите черни кутии. Те съхраняват много от нашите мили спомени и мръсни тайни. Те ни свързват със света и същевременно ни отделят от него. Смесват виртуалност и реалност, докато не изгубим представа кога трябва да бъдем онлайн и офлайн. Изграждат ни една нереална представа за самите нас, защото през екраните с лекота поставяме самочувствието си в ръцете на напълно непознати, чакайки да ни дадат оценка, лайк, сърце, да ни последват, да ни сметнат за достатъчно интересни и успели.
Хората сме адски чупливи същества. А смартфоните ни правят още по-уязвими. Всичките ни интереси, тайни, желания, представите ни за самите нас... те са там, зад пикселите, тройните камери и екраните, които светят до късно в тъмнината всяка вечер. Толкова сме чупливи, а продължаваме да поставяме себе си в малки кутийки с екрани и бутони, които имат силата да ни унищожат - буквално.
Ако не сте попадали на италианския филм Perfetti sconosciuti или в превод на български "Перфектни непознати", то трябва да поправите тази грешка и да го гледате. Спечелил редица награди, сред които най-важното италианско отличие за кино – Давид на Донатело – за най-добър филм и най-добър сценарий, "Перфектни непознати" е филм, който се оказва изпълнен с клишета само 2 години след излизането си на екран. Но не защото не е добър, не е заслужил тези награди и нещо му куца в режисурата, а защото е толкова отнасящ се към действителността, в която живеем, че на човек му става леко скучно и предвидимо. Защото всеки един от нас може да се припознае в героите до някаква степен.
Няма да разказвам сюжета, но ще кажа следното - нито един от нас няма да излезе съвсем чист, ако е поставен в ситуация да трябва да споделя пред най-близките си всеки разговор, който провежда, всяко съобщение, което получава и всяка снимка, която си прави. Защото всеки един човек има три живота: един публичен, един частен и един таен. Въпросът е - кой ще остане с теб, след като разбере всичко за онзи таен живот в телефона ти? Още по-интересният въпрос е - има ли нужда някой да научава за този живот и не трябва ли той да си остане точно такъв - таен?
А моят отговор е много прост - ако с тези тайни знаеш, че нараняваш някого и тяхното разкриване би причинило болка и обръщаш телефона си с екрана надолу всеки път, когато го слагаш на масата, то тайният ти живот те превръща в чудовище.
Ако те е грижа за някого, изобщо не слагай телефона си на масата. Забрави за него. Направи този някого приоритет. Не само когато е лесно, а когато ви е трудно. Забрави за думите, те са прости и безсилни в сравнение с действията. Просто бъди добър човек. Твърде много са егоистите, които държат нечие чуждо сърце в ръцете си и не ги е грижа за него. Твърде много хора се чувстват самодостатъчни и лесно загърбват това, което имат.
Моля те, ако обичаш някого, защитавай тази любов и не я прави заложник на смартфона. Защото всички имаме своите тайни, но обикновено онези в телефоните ни имат силата да ни превърнат в чудовища. Затова, ако обичаш някого - остави телефона си. Живей в реалността.
