Хубаво е да можеш да ходиш пеша на работа. От една страна, не се блъскаш в претъпкания автобус, който през ден попада в задръстване, освен това по-бързо се разсънваш и раздвижваш тялото си.
Моята пътечка до офиса минава през един от градските паркове. Рано сутрин се срещам с усмихнати и не толкова усмихнати сънени хора, които разхождат кучетата си и най-вероятно на ум си мечтаят за уикенда.
Тази сутрин обаче се натъкнах на нещо по-любопитно. В ранните часове на деня между две зелени дървета, под слънцето, което плахо се показваше, се люшкаше един голям тъмно лилав хамак.
А през него стърчаха две крачета, клатейки се наляво-надясно, напълно безгрижни.
Какъв щастливец? Казах си аз и с усмивка продължих да вървя, но мислено ми се искаше да отида до непознатия в хамака и да му задам само един въпрос? Как го правиш?
Работната седмица още не е приключила, а денят тепърва започва. Мен ме чакат хиляди задачи и времето за почивка и сън ще пристигне някъде към 12 вечерта.
А този незнаен щастливец се излежава удобно в парка, радва се на слънчевите лъчи и лекия полъх на вятъра и единственото нещо, което може би помрачава спокойствието му в момента, са кучешкият лай и смеха на децата, които отиват на училище.
Възможно ли е това? Да се излежаваш спокойно в парка без да мислиш за децата, работата, сметките и останалите хиляда задължения, които имаш.
Повечето хора с нетърпение чакат лятната си почивка, за да могат дори само за седмица да направят това, което този приятел от парка, правеше сега. След като лятото и почивките свършиха и новият работен сезон започна с пълна сила.
Прекрачих входа на офиса и си дадох сметка, че всички въпроси, които изникнаха в главата ми, когато видях лилавия хамак в парка, бяха породени единствено от завист.
Благородната ми завист към този човек и безделничеството му.
Колко малко му трябва на човек да бъде щастлив. Един хамак и малко слънце.
А вие завидяхте ли?
Вижте още:
Съвременната принцеса, която избяга на село
Вкус и настроение от Швейцария
От любов в приятелство – над едно парче торта
Пепеляшке, ти унищожи живота ми!
Автор: Венелина Стоянова
