„Шато край реката“ е роман за две жени от различни епохи – смели и решителни, готови да се борят с цената на всичко за любовта си. И за техните вълнуващи истории, които опияняват като хубавото френско вино.
Февруари 1900 г., Ла Рошел
Така ми се иска да мога да напиша на тези страници в дневника си, че успях да стигна навреме и че като ме видя на кея, Тома скочи от кораба на мига, за да ме притисне в обятията си. И че се обяснихме и всички недоразумения се разсеяха. А после се оженихме и имахме много деца. Но животът, уви, не е роман.
Изпуснах кораба. Изпуснах го само за няколко минути. Когато стигнах до кея, крещейки като луда къде е корабът за Ню Йорк, той вече бе напуснал пристанището, града и Франция и отнасяше Тома към другия край на света.
В наши дни, Шандьоние на река Виен
Американката Александра Доусън открива избледняла снимка на своята прапрабаба Габриел, с която много си приличат.
Фотографията е направена преди повече от сто години във френски замък. Фирмата, за която работи Александра, възнамерява да създаде клон във Франция за производство на местни вина. Младата жена заминава в командировка със задачата да проучи условията, но и с намерението да открие миналото на своя род, което я отвежда в очарователното провинциално градче Шандьоние, разположено насред долината на Лоара.
Тук неустоимо я привличат и многобройните дюкянчета за книги по протежение на кейовете на реката, и малкият каменен мост, и старата тепавица, и лозята наоколо, и рушащото се шато, което разпознава от снимката. Въпреки че настоящият му собственик мосю Сарказъм я посреща враждебно и се държи арогантно (а е толкова привлекателен!), тя решава да остане, за да помогне за спасяването на замъка и да продължи проучванията на родословието си. Така попада на дневника на Габриел.
Алекс е пленена от красивата любовна история на Габриел и Тома и от силата на чувствата им. И продължава да си задава въпроса какво се е случило с тях и дали и тя някога ще изпита страст, подобна на тяхната…
Историята около написването на „Шато край реката“ е толкова интересна и романтична, колкото и самият роман. Един ден, докато сърфира из интернет, авторката Клое Дювал попада на статия, в която се разказва за шато La Mothe Chandeniers, Франция. Построен през 13. век, замъкът е като излязъл от приказките – заобиколен от вода и зеленина, със забележителна архитектура и високи кули. Но днес е загубил своя блясък и е оставен да се руши – целият е обрасъл в трева и дървета, а собственикът му води битка, за да го спаси. Замъкът, който е свидетел на велики събития от френската история, на възходи и падения, който е преживял нашествията, Революцията, Първата световна война, който е бил унищожен от пожар през 1932 г., сега е оставен времето да го превърне в руини.
„Бях потресена от този факт, споделя авторката. Толкова много минало щеше да изчезне! Тогава реших, че щом замъкът не може да бъде спасен в действителността, то аз, като писателка, щях да го спася във въображаемия свят. За да мога да постигна художествена свобода, смених името на замъка и на града, в който се намира, така че да мога да развивам действието както искам. След това оставих героите си да говорят, да разказват за историята си, а заедно с нея и тази на „моя“ замък. Така се роди „Шато край реката“.
Още по-интересното е, че няколко седмици, след като книгата излиза във Франция, Клое Дювал научава, че, за да запазят и възстановят легендарния замък, близо 25 000 души от 115 страни събират чрез краудфъндинг кампания (споделено финансиране) над 1,6 млн. евро и така стават негови собственици.
Съдбата на замъка La Mothe Chandeniers вещае щастливо бъдеще, а как ще се развие историята, родила се във въображението на Клое Дювал, българските читатели вече могат да разберат.
