Силвия Димитрова е психолог и терапевт психодинамична психотерапия. Като специалист, тя ежедневно среща много и различни жени, преживяващи домашно насилие. Днес тя разкрива през какви трудности преминават тези жени, както и други подробности от практиката ѝ. Д-р Димитрова дава отговор и на важните въпроси - какво трябва да знаем, ако сме жертва на насилие и къде може да намерим подкрепа в такава ситуация.

Как бихте дефинирала домашното насилие?

Като много силно лично страдание и болка, независимо дали насилието е физическо, психическо или сексуално. Често не се разпознават за насилнически действия като контрола, ограничаването на личната свобода, вменяването на вина, преследването, сексуалното насилие в брака. По Закона за защита от домашно насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Кои са най-често срещаните грешни схващания за домашното насилие?

Важно е да знаем, че домашното насилие е нарушаване на човешки права, а не семеен или личен проблем, както доскоро се възприемаше не само от обществото ни, а и от институциите. Семейното насилие върлува и под прикритието на определени стереотипи за ролята на мъжа и жената в семейството и обществото. Дори и днес, когато равнопоставеността все повече се установява в нашето общество, все още мъжете продължават да бъдат смятани за силни, активни и доминиращи, а жените – за слаби, пасивни и подчинени.

Синоними ли са домашно насилие и физическо насилие?

Много от жените разбират, че физическото насилие е неприемливо, но не осъзнават, че това се отнася и до психическото, икономическото и сексуалното насилие в партньорската или семейната двойка. В много от случаите, жените измерват насилието в зависимост от изпитаната болка и неговата преднамереност. „Той ми удари само един шамар, не е нищо страшно“. Така, дори и да е наранена, жената не възприема блъскането, шамара, обидата, като насилие, защото партньорът ѝ „не го е направил нарочно“. Шамарът и физическото насилие идват след като психологически някой не може да надделее над нас и затова прибягва до физическо посегателство. Целта на шамара или юмрука не е да ни посини окото, а да ни подчини и тогава да упражнява власт и контрол.

Кое е най-важното, което трябва да знаем, ако сме жертва на домашно насилие?

Ако не бъде спряно това поведение още в началото, със сигурност ще последват още шамари и по-жестоки актове на насилие. Важно е да не се намира „оправдание“ за първия шамар, който се припознава като насилие, а да се реагира веднага, да се покаже ясно и категорично, че това поведение е неприемливо и недопустимо и ако се случи отново, ще има сериозни последици. И наистина да има, ако се случи отново. Важно е когато усетим, че нещо не е наред в поведението на партньора ни, дори и да се съмняваме дали това е насилие или не – да потърсим помощ. Когато сме обект на насилие, търсенето на навременна помощ и и своевременното реагиране от организации, институции и близки е много важно. Понякога дори може да се касае за живота на децата и жената, както много примери напоследък ни показват точно това. Важно е да не се омаловажава един шамар, контрол, обида, които потъпкват и обезценяват личността, за да не стане това поведение „нормално и приемливо“.

Не винаги е лесно да си признаем, че сме обект на насилие. Разпознаването и признаването на този факт обаче и много важно.

От изключително голямо значение е да разберем, че само от нас зависи да спрем това поведение. Не зависи от насилника, а от нас! Това ми се иска да подчертая много сериозно. Човек, който упражнява насилие и държи нас отговорни за неговото насилническо поведение, няма да спре! Чрез насилието той се освобождава от агресивните си емоции вътре в него, сякаш ги предава на някой друг, избавя се за малко от вътрешното си страдание. Често си казваме „Той ще разбере колко ме е наранил и ще спре“. Докога? До следващия път, в който прояви още по-жестока агресия ли?

Какво може да предприеме човек, който е осъзнал, че упражнява домашно насилие върху партньора си?

Истината е, че проявите на насилие са предизвикани от собствените страдания на човека, който упражнява насилие. Самите извършители на насилие са жертви. В това да удариш някого, да го обидиш и унизиш, да го подиграеш, да го насилиш сексуално - няма сила и могъщество. Има голямо страдание и стремеж към контрол и надмощие. Нужна е сила човек да признае, че злоупотребява с партньорката или децата си и да потърси помощ! Нужна е смелост човек да иска да овладее тези агресивни импулси, чрез които наранява семейството си и да поиска да се промени! Има помощ и подкрепа за хора, упражняващи насилие. Колкото по-бързо един човек, който упражнява насилие потърси помощ, толкова по-добре ще бъде както за него, така и за неговото семейство!

Един човек, който упражнява насилие обикновено не е възможно да се избави от агресивните си чувства сам. Когато човек разбере, че има проблем с овладяване на агресивните си чувства, е нужно да потърси специалист. Организациите, които работят с жертви на насилие, предлагат психологическа подкрепа и терапия и за извършители на насилие. Вече има и инициатива за създаване на гореща линия за хора, които са осъзнали агресивните си импулси и искат да решат този проблем.

Кои са въпросите, които най-често задават жертвите на домашно насилие?

„Може би пък наистина греша когато взимам някои важни решения, които той не одобрява“, „Дали пък наистина не съм виновна за това, че употребява алкохол. Може би трябваше да съм по-внимателна в реакциите и думите си“, „Е, можеше и този път да си замълча, защо пък трябваше да се обаждам точно сега и да го ядосвам“, „След всички негови упреци и обиди нямам желание за секс, но пак ще ме обвини, че той има нужда, а аз трябва да се държа като жена. Е, ще се прежаля и сега”, „Може би е прав, че никой друг не би ме изтърпял да мрънкам и да говоря за чувствата си“, „Дали пък не е прав, че цял живот се е грижил за мен и децата ни, какво толкова повече искам от него“ ... И така неусетно са минали десет, петнайсет или двайсет години. Това се случва в семейните и партньорските отношения в насилие.

Често се случва жените, жертви на насилие да поемат цялата вина за провала на връзката си, както и за насилието. Много е важно жената да се освободи от това чувство и да разбере, че не е успяла да се противопостави, защото е била под влияние на партньора си, но това не е необратимо или патологично състояние. Безсилието, което е изпитвала и заради което е търпяла малтретиране може да бъде преодоляно с подходяща подкрепа от страна на специалист, както и от страна на институциите и близките ѝ.

Важно е жената да осъзнае, че поведението на партньора ѝ, който упражнява насилие е недопустимо. Нарушени са нейните човешки права. Когато всичко това бъде разяснено, понякога се случва самата жена да намери начин и подходящо решение да се справи с насилието.

Дългогодишната ми работа с жени, преживели домашно насилие показва, че много често те не вярват, че има изход и продължават да търпят. Особено, ако нямат подкрепа от обкръжаващата ги среда или от специалисти.

Къде може да намери подкрепа жертва, решила да напусне насилника си?

Всеки пострадал от насилие сам решава как да постъпи – има различни възможности. Всеки човек е различен и готовността му да реагира в ситуация на насилие е различна. Тази готовност е обусловена от много фактори – предимно вътрешни и несъзнавани, както и външни фактори – икономическа зависимост от насилника, децата и други.

Жените, жертва на насилие могат да потърсят помощ и подкрепа на горещите линии за домашно насилие. Една такава специализирана безплатна денонощна линия е 0800 11 977, която се администрира от Алианс за защита от насилие основано на пола. Освен изслушване и подкрепа, специалистите насочват жената към организации, които работят в помощ на пострадали от домашно насилие за последваща подкрепа и помощ.

При акт на насилие трябва да се извика полиция – на тел. 112 се сигнализира за насилието. Полицаите ще предупредят упражняващия насилие да спре.

От 2005 г. в България има Закон за защита от домашно насилие. По този закон може да се търси защита в съда. Може да се поиска заповед за незабавна защита, която съда издава в рамките на 24 часа от подаването на жалбата. Важно е да се знае, че такава заповед може да се поиска в срок, не по-дълъг от 1 месец от акта на насилие. В заповедите за незабавна защита могат да се поискат различни мерки за защита, като основните са насилника да не упражнява насилие, извеждане на насилника от съвместно обитаваното жилище, насочване както на пострадалата от насилие жена, така и на насилника към програми за възстановяване. За съжаление, в България организациите към които могат да бъдат насочени пострадалите, както и извършителите на насилие за безплатно психологическо консултиране не са много и в много населени места няма такава възможност. Държавата би трябвало да се ангажира повече с услугите за пострадали и извършители на домашно насилие. Когато заповедта за защита бива нарушена, т.е. насилника отново упражни насилие, трябва да се уведоми полицията, че той нарушава заповед на съда. Тук вече не говорим, че той упражнява насилие, а за нарушаване на заповед на съда. Тогава задължително бива задържан в ареста. При системно нарушаване на ограничителната заповед, делото отива в прокуратурата и има по-сериозни последствия за насилника.

Друга възможност за защита е жената, заедно с децата да бъде настанена в Кризисен център за пострадали от домашно насилие, когато няма друга възможност за защита и има риск за нея и децата.

Снимка: Avon

Как съветвате жертвите на домашно насилие да започнат емоционалното си възстановяване?

Жената, изпаднала под влиянието на своя партньор насилник не може да мисли трезво, тя буквално е завладяна от неговата психика и не притежава свое умствено пространство. Затова й е нужна помощ отвън, за да може да се сложи край на влиянието.

Жените, жертви на насилие, често са обвинявани, че не реагират и търпят това положение. Истината е, че държани в състояние на психологическа зависимост, те истински вярват, че единствено тези мъже са способни да ги защитят от заобикалящия ги свят. Понякога мисълта да се окажат без средства и без защита е по-страшна от това да търпят насилието. Никак не е лесно да се освободиш от психологическата зависимост и влияние на другия, особено ако това влияние продължава с години.

Осъзнаването е продължителен процес, който изисква външна подкрепа. Емоционалното възстановяване е от изключителна важност, за да могат жените да преработят травмата от насилие, да разберат защо допускат насилие спрямо себе си. Ако една жена, дори и да напусне партньора си, не се възстанови емоционално, вероятността да попадне в следваща насилническа връзка е много голяма. Затова е важна работата със специалист, чрез която жената да може да се възстанови от преживяното насилие.

В работата си с психолог, жената започва да намира чувствата си, да ги разпознава и идентифицира, започва да говори за детайлите от акта на насилие. След разпознаването и признаването на чувствата си, има преживяване на чувство за вина, че тя е виновна за случващото се, тя го е позволила. След вината идва тъгата и осъзнаването какво е преживяла. Идва и гнева, който понякога е насочен към близките. Накрая се случва интернализиране на случилото се. Приемане, че нещо се е случило, но то няма да попречи на живота ѝ за в бъдеще, защото травмата е преработена и така жената да има възможност да продължи живота си спокойно и щастливо. А това е важно и за физическото и емоционално здраве на нейните деца.

При случаи на домашно насилие, не се колебайте да потърсите подкрепа на телефон 0800 11 977. Линията за подкрепа на жертви на насилие стартира през 2017 г. благодарение на дарение, което AVON България направи в края на 2017 година за „Алианс за защита от насилие основано на пола“. Телефонната линия е обслужвана от специалисти, които имат готовност да окажат незабавна психологическа и практическа помощ на жертвата и да я насочат към конкретна институция или център, където да намери подслон и защита.

За поредна година кампанията на AVON подава ръка на жертвите на домашно насилие. Научи повече за инициативата и как можеш да помогнеш на avon.bg/dv

Силвия Димитрова е завършила магистърска програма в Нов български университет, специалност "Клинична социална работа" - психодинамично консултиране и психотерапия. Изучавала е и EMDR психотерапия към EMDR Europe Association, EMDR - Сертификационна програма. Притежава следдипломна квалификация „Психологични интервенции при рисково и девиантно поведение“ към Варненски свободен университет.

Автор е на книгата „Часовниковата кула“, представяща психотерапевтичния процес при работа с жена, жертва на психологическо насилие.