Задължително е голямо писателското майсторство, за да напишеш роман за живота на известните английски романистки - Шарлот, Емили и Ан Бронте.
Литературната критика определя Джъд Морган (както е един от псевдонимите на Тим Уилсън) като брилянтен писател. Автор на исторически романи, отлично подготвен магистър по изкуствата, преминал школовката по творческо писане, той успешно доказва таланта си с “Вкусът на тъгата” (на издателство "Унискорп") - биографичен разказ за трите сестри, създали класически шедьоври от времето на Викторианската епоха, преведен за България от Мария Михайлова.
Писателките израстват в голямо семейство, където рано влиза смъртта и отнема майка им, а туберкулозата безмилостно покосява рожбите на английския духовник Патрик Бронте - техен баща.
Животът на всички от фамилията Бронте е жестока борба с неизличимата за времето си болест, с несгодите, с безпаричието и закостенелите порядки на викторианството.
И шестте деца - пет сестри и един брат, са любознателни, умни, надарени с художествени таланти. Страстта, жаждата за знание, за творчество е общата характеристика за всички от фамилията Бронте.
Тя води началото си от стар ирландски род, където в колиба, заедно с деветте си братя и сестри расте в труд и лишения Патрик Бронте. През целия си живот той вижда баща си как се бори със земята, как я обработва, как коси ливадите с твърдо камъче под езика, което смуче, за да не му пресъхва устата. Това камъче е символът на нестихващата тъга, на неспирната борба, на всекидневната работа, която те кара да продължиш да живееш, въпреки всичко.
Голямата библиотека на бащата е основният, сериозният университет, който подхранва въображението, вдъхновява децата Бронте да живеят в измислени светове, континенти, острови. Те от рано упражняват способностите си.
Художествените и писателските умения у сестрите Бронте проличават още в крехката им възраст, но те са принудени да се крият под псевдонимите на мъже с фамилията Бел, заради времето и порядките в обществото, което не дава път на жените в политиката, в областта на литературата и изкуството.
От всички Шарлот живее най-дълго - до 39-годишна възраст. Тя остава в класиката на романистите с творбите си: “Джейн Еър”, “Шърли”, “Вийет” и “Учителят” - издаден след смъртта ѝ от известната писателка и нейна приятелка Елизабет Гаскел.
Незабравима е Емили Брунте с романа си “Брулени хълмове”, а най-малката, Ан, има два романа: “Агнес Грей” и “Тайнствената непозната”, който я представя като сериозен реалист, за разлика от романтичните наклонности на двете ѝ сестри.
Можем само да съжаляваме, че толкова рано, отнесени от туберкулозата, си отиват от живота, от литературата, такива големи и талантливи белетристи. И въпреки всичко, трите сестри успяват, творбите им се налагат, издават и преиздават, екранизират и поставят на театрални сцени и до днес.
Автор: Петра Ташева
