Михаела Петрова
„Искам да поговорим“ - едва ли има по-дразнещи думи за мъжете.
Наясно са, че ги чака пържене на бавен огън за неща, които може би са сбъркали, за невероятни чудовища, родени в главите на жените от нищо и никакви бръмбърчета.
Думите „Искам да поговорим“ обаче са три пъти по-страшни, произнесени от мъж, защото огънят няма да е бавен, а ще бъде един изстрел, насочен право в сърцето. Казани от него, те могат да означават три неща: „имам друга“, „късам с теб“ и в много редки случаи, обикновено, когато тя въобще не иска, предложение за връзка или брак.
Което за нея отново означава „късам с теб“, защото след подобен разговор, ще загуби приятеля, с когото е свикнала да се шляе насам-натам, да споделя онези неща, които гаджетата ѝ не проумяват, да му се обажда по всяко време, в отношенията им да няма сексуален подтекст – въобще нищо повече от приятел. А да загубиш толкова скъпо същество, си е голяма мъка. Понякога по-тежка от това да загубиш любим.
С бившия любовник, приятелство по-лесно се създава като отмине вълната на страстта. Но с някого, когото е пренебрегнала като мъж, мисията с ремисията на приятелството е почти невъзможна. Което означава, че с всичките му неудобства в подобни случаи, сексът все пак има своята комуникационна роля на необходима спойка. Никога обаче не се знае предварително дали това съвсем ще оплеска нещата или ще ги оправи.
Другият любим комуникационен кошмар са думите „прави ми се нещо интересно“. А всички знаем колко са различни интересните неща за мъжете и жените. И далеч не се изчерпват с футбол и бира с приятели за него и срещи за кафе и шопинг с приятелки за нея. Това е твърде нормална част от битието, с което в общи линии се свиква. То е като част от интериора на връзката. Като пералнята и печката. „Нещо интересно“ в наши дни все повече означава стремеж към някакво познание, към изживяване, което те обогатява.
Супер жалко е, когато този стремеж се сблъска с упрека „значи с мене ти е скучно“. Да измислиш „нещо интересно“ за друг човек, независимо от пола, е почти толкова непосилно, колкото родители да намерят забавление за тийнейджър. Всичките идеи се разбиват като снежна топка в кисел отговор „все тая“.
С това комуникационно неудобство често се сблъскват повечето хора, когато отидат на почивка заедно. В забързания градски делник, разделението на световете по отношение на критерия „интересно“ много лесно се забулва в мъгла. От работа – у дома, вечерята, някакво предаване по телевизора, някоя и друга среща с приятели през уикенда, сън, секс, битовите грижи ... и може да изглежда все едно такъв проблем не съществува.
Преди време, моя приятелка, след 25 годишен брак, установи, че откакто съществува връзката с мъжа ѝ, никога не бяха ходили на почивка двамата – без цялата тумба приятели с всички налични деца. В един момент децата пораснали, някои двойки се разпаднали, други се прегрупирали. Тя предложила на мъжа си да заминат само двамата. От ступора, изписан на лицето му, разбрала – те въобще не знаят какво да правят един с друг. Въпреки това си купили билети за някакъв курорт, но свитата топка в стомаха им не преминавала. Напротив – увеличавала се и набъбвала, докато се пръснала в един скандал, от който станало ясно, че са били женени повече за общата им тумба и децата, отколкото един за друг. Върнали билетите и единственото интересно, което направили, е да намерят наематели за техния апартамент, а те да се отделят в два по-малки. Година по-късно били щастливо разведени. И двамата са добре. Правят интересните си неща поотделно.
Прави ми впечатление, че това е проблем на моето поколение. Онова, което беше възпитано в едни по-традиционни ценности. Почти всяка майка на моя приятелка е давала мъдрия съвет: „Семейството не е за да си щастлив. То е отговорност“. И с това темата се е приключвала.
Тръпки ме побиваха винаги щом чуех подобно нещо. Не можех да си представя, че връзката ми с някой друг би представлявала единствено склад на неосъществени пориви на разнообразните ми лични интереси в името на твърде екзистенциалното понятие „отговорност“. Отговорност към какво? Към другите, но не и към себе си. Абсурд. Благодаря, това не го ям. Не го и опитвам даже. Алергична съм към неговите съставки – все Е-та от най-канцерогенен тип. По моите критерии.
Чувствам смисъла на понятието „семейство“ по съвсем различен начин. И при това – съвсем необусловен от кръвна връзка. Възможно е сред роднините да има и такива, които са от твоето „семейство“, но въобще не е задължително. Възможно е, и често се случва, дори децата ти да не са от твоето „семейство“. И все пак трябва да намерим начин да комуникираме.
Както умело го правим с всички онези, на които се обаждаме развълнувани, когато ни се случи нещо готино, когато сме тъжни и ни се иска да поплачем или помърморим на нечие рамо, без никога да се наложи да произнасяме реплики от типа: „Трябва да поговорим“.
Както успяваме да ни е интересно само защото сме заедно, без да се напъваме да доизмисляме какво интересно да направим, за да не ни е скучно. Както с онези, с които чувстваме такава свобода в общуването, че спокойно можем да не живеем заедно без никой да приема това като отчуждение или да се сърди. Това включвам в понятието „семейство“ - хората, с които сме напълно свободни да бъдем себе си през цялото време. Именно тази вътрешна свобода е онова, заради което комуникацията ни се получава.
Не всичко можем да пренесем върху отношенията ни с онези, при които не ни иде отръки такава волност, но въпреки това има нещо, което можем да взаимстваме в опитите да подобрим комуникацията, „работи“ дори и при онези, които не чувстваме като „семейство“.
Докато си говорихме по тези теми, една приятелка ми каза: „Не мога, кънти ми на кухо“. От устата ми сами се отрониха думите „изпълни се и няма да ти кънти“.
Осъзнах го, след като го казах и веднага пробвах. Изпълних се – с мир, баланс, любов, светлина, колкото мога да поема. И стана лесно да дариш усмивка, нежно докосване, поглед, който съдържа „поздрав от дома“ - от онова необозримо място, където всички сме семейство.
И комуникацията тръгва.... чиста като изворна вода.
Прочетете още от Михаела Петрова в Edna.bg:
Любовта като разход, който ти е приятно да направиш
Нов превод на съветите на леля ти
Запознанствата като културен шок
