"Всяка жена има история, която ще вдъхнови някого. Всяка жена има съвет, който ще разреши проблемите на милион други. Искахме да намерим начин да влезем в съзнанието на жените и да съберем техните преживявания. Книга, написана от жени за жени.
Почти хиляда жени от целия свят дадоха своя принос в създаването на "Какво знаят жените". Питахме ги за всекидневието им, за убежденията им, за това, което искат за децата си, как харчат парите си, какво работят. Задавахме им множество въпроси за любовта, приятелството, амбициите и силата им; за това как се чувстват в телата си, смятат ли се за красиви, как се грижат за здравето си, как се справят със страховете си. Помолихме ги да ни кажат какво знаят.
От тези хиляди интервюта се роди истинско съкровище на женската мъдрост, вдъхновение и сила"
Мишел Джаксън и д-р Джулиет Бресан
Жени от цял свят споделят своите истории – трогателни или смешни, изпълнени с полезни практически съвети или с афоризми. Всички те са събрани в изданието на ИК "Кръгозор" - "Какво знаят жените. Малки женски тайни", в превод на Паулина Мичева.
Книгата отговаря на важните въпроси, които всяка жена си задава в своето житейско пътуване – въпросите за работата, здравето, любовта, секса, парите, децата, духовността, красотата.
Над тези страници всяка жена може да се посмее или поплаче, тук може да получи полезен съвет, да намери скъпоценен дар за себе си. Приемете го, използвайте го, предайте го нататък... И не забравяйте да си казвате:
*Аз съм жена и искам да изживявам дните си в хармония.
*Искам да бъда приета такава, каквато съм, не такава, каквато хората искат да бъда.
*Искам да вдишвам и издишвам красотата, скрита зад целия този хаос.
*Аз съм господарка на своята вселена.
*И абсолютно вярвам в себе си!
Представяме ви и авторите - д-р Джулиет Бресан и Мишел Джаксън.
Д-р Джулиет Бресан е лекар и автор на три бестселъра. Тя е сценарист и консултант на популярни телевизионни сериали на медицинска тема. Активно сътрудничи в много документални филми и радиопрограми във Великобритания, САЩ, Франция и Ирландия.
Мишел Джаксън завършва Националния колеж по изкуство и дизайн в Ирландия. Води лекции по моден дизайн в Оксфорд. Има двайсет години опит като преподавател по изкуство и дизайн в училища и университети.
Сега двете обединяват сили в най-новата си творба "Какво знаят жените" - вдъхновяваща книга с мъдрост и познание, споделени от жени от целия свят. Но ето как пътищата им са се преплели: "Когато срещнеш някого, понякога наричаме тази среща съвпадение, съдба или предопределеност. В нашия случай бе съчетание от трите, казват дамите. И двете бяхме на един и същи етап от живота си. Бяхме малко над четирийсет години и търсехме нещо, но не знаехме как да го постигнем".
Срещат се по време на писателски курс в Ирландския писателски център – Джулиет се опитва да завърши първия си роман, а Мишел изследва различни жанрове на стила си, докато чака новини за първия си роман от издателя си.
"Почти на една и съща възраст сме, с разлика само от няколко месеца, и животът ни се бе стекъл до този момент по доста сходен начин, така че помежду ни веднага се създаде връзка. Излязохме на по питие в последната вечер на курса и започнахме да си споделяме. Съвпаденията се сипеха едно след друго. Беше чудесно да имаш подкрепата на някой в същата ситуация, когато поемаш по нов път. Сходствата в живота ни се превърнаха във важна част от нашето приключение", продължават със смях Джулиет и Мишел.
Докато в един мрачен и дъждовен ден, обсъждайки положението в страната и депресията, в която са изпаднали много хора, двете стигат до извода, че жените са тези, които трябва да направят нещо, за да подобрят положението на семействата си. И си задават въпроса какво могат да направят. Решават да напишат книга, с която да помогнат на жените, които често са най-тежко потърпевши от икономическия крах, да се почувстват по-добре, да открият мъдростта и извора на сила в себе си, с които могат да помогнат и на други в тяхното положение.
"Странно е колко много си приличат жените – независимо дали ни пишеха от Канада, Либия, Австралия или от някоя европейска държава. Базата ни с приятели се разширяваше, жените казваха на други жени за страницата ни и споделяха своите зрънца мъдрост с нас. Изградихме една онлайн общност на жени, без дори да го осъзнаваме в началото, и всички станахме приятелки."
Откъс:
Чувствате се грозни и дебели – какво се е объркало?
Като жени ние постоянно си даваме сметка за телата на жените около нас и за телата на жените, на които се възхищаваме - от развлекателната индустрия, от обществения живот, на нашето работно място, сред приятелките ни. Да си жена, това означава, че тялото ти е уникално за теб самата. Бъдете благодарни за него. Грижете се за него. Гордейте се с женските си форми. Наслаждавайте се на сексуалните усещания, които вашето тяло ви дава. Освободете силата на интелигентния си ум, на творческото си въображение, на сетивата си за слушане, виждане – насладете се на всички тези звуци, аромати и усещания на света, в който живеем. Тялото ви е жив, дишащ организъм, екипиран с всичко необходимо, за да поведе съзнанието ви наоколо – то не е просто комплект от чифт гърди, дупе и корем, който никога няма да бъде достатъчно плосък.
Жените, които сте днес, са различни личности от децата, които сте били родени някога, от тийнейджърките, които сте били, от зрелите жени, които ще бъдете някога. Животът оставя спомени по телата и по кожите ни, мускулите и косите ни се променят, докато пътуваме в това великолепно пътешествие. Променяме се според околната ни среда. Всичко, с което влизаме в контакт, влияе на телата ни – от храната, която са ни давали като деца, до въздуха, който дишаме в градовете, които обитаваме, от бюрото, на което пишем тези думи, до леглата, в които ще сънуваме сънищата си. Животът, който водим, определя формата на гърдите ни, здравината на костите ни, силата на ума ни...
Прекалено много жени прекарват живота си, тормозейки се за храна и за килограмите си, и в същото време прекалено много жени страдат от затлъстяване, а други имат всякакви видове хранителни разстройства или са недохранени. Трябва да водим такъв живот, който да дава на телата ни най-много сила, за да се наслаждаваме пълноценно на света около нас. Храната никога не бива да управлява живота ни. Храната е нашето гориво – тя подхранва мозъка, сърцето, дробовете, блестящата ни коса и копринената кожа. Трябва да обичаме това, което ядем, и да го споделяме с хората, които обичаме. Ако ядем прекалено много и не живеем с тялото, което бихме искали да имаме, можем да поправим това. Но не е необходимо да го поправяме незабавно! Загубата на тегло и допълнителното вкарване във форма отнемат време – но в крайна сметка, ако сме упорити, ще постигнем желаното. Най-важното е да сме уверени в способността си да направим каквото е необходимо, за да се наслаждаваме на тялото, което ни е било дадено.
Ако тялото ви е станало бреме за вас, не се обвинявайте. Потърсете помощ – от приятели, лекари, диетолози. Те ще подкрепят промените, които трябва да предприемете, ще определят храната, която е полезна за вас, за тялото и за ума ви. Доверете се на познанията на специалистите, но най-важното – вслушайте се в тялото си. То има какво да ви каже.
*
Диетите не вършат работа. Тайната за загубването на тегло всъщност не е никаква тайна – яж по-малко и ходи повече!
Диърдре, 40 г,. продавачка, графство Дъблин, Ирландия
*
Когато бях млада, бях доста слаба и никога не ми се налагаше да следя теглото си. С годините започнах да трупам килограми, които не можех да смъкна, и станах леко параноична за разни бучки по тялото ми, за тлъстинки, за какво ли не. После тръгнах с един мъж, който ме караше да се чувствам като супермодел. После се разделихме, но ползата от отношението му бе огромна. Просто ме е срам, че имах нужда от одобрението на някой друг, за да се почувствам привлекателна. Повече няма да допускам това да се случи.
Лорън, 34 г., дизайнер, графство Офали, Ирландия
*
През целия си живот съм спазвала диети. Знам всички номера. Повръщане, разхлабителни, хапчета за диети, без калории, без мазнини... Но, повярвайте, каквото и правите, може да напълнеете за миг с лекота. Накратко, отказах се от тази борба, защото това ме депресираше. Най-лошото е ниското самочувствие. То е по-ужасно от дрехите, които трябва да носиш, а не ти стават. Но сега осъзнах, че макар през повечето време да се чувствах като слон, другите хора дори не винаги забелязваха всичко това, което мен толкова ме притесняваше. Стараех се, колкото и дебела да се чувствах, винаги да нося червило, тъмни дрехи, страхотни бижута и великолепни обувки – и си напомнях, че някой ден отново мога да отслабна. Не позволих излишните килограми да ме съсипят и да ме накарат да се срамувам. Често си казвам, че съм натрупала малко повече килца, защото съм се забавлявала повече!
Сандра, 43 г., личен асистент, Глазгоу, Шотландия
*
Ако не мислите непрекъснато, че сте дебели, вие ще излъчвате към останалите посланието, че сте слаби. Обърнете внимание как ви се иска да ядете по-малко, когато започнете да отслабвате и как се чувствате все по-добре с всеки загубен килограм. Позитивният ефект от влизането във форма създава още по-позитивно отношение.
Карън, 26 г., фитнес инструктор, Австралия
*
Жените се подлагат на голям натиск, за да бъдат харесани. И не става дума само за състезание с другите жени; мъжете също гледат телевизия и оценяват според изкуствено създадените критерии. Толкова е тъжно!
Лониса, 29 г., маркетинг специалист, графство Корк, Ирландия
*
С приятелката ми гледахме една и съща нейна снимка, на която тя върви по малка уличка в провинцията. Според мен снимката бе просто великолепна – тя изглеждаше слаба и страхотна! А приятелката ми постоянно се оплакваше колко дебели били бедрата й и наистина мразеше тази снимка. Бях смаяна, защото бедрата й ми се струваха напълно нормални. Трябва наистина да се вслушваме в мнението и на близките си и да си позволим да си помислим: О, да, изглеждам страхотно!
Ели, 26 г., студентка, Англия
*
Боря се с теглото си, откакто станах на шестнайсет години – в общи линии през последните двайсет години съм постоянно на диети. За щастие никога не съм била в графата „затлъстяване”, просто теглото ми е малко повече, отколкото бих искала. Медиите ни затрупват с образите на манекенките скелети и на супер слабите звезди и някак ти създават усещането, че ако имаш малко повече дупе и тук-там си по-закръглена, някакъв смисъл си се провалила. Много може да си говорим за известната мантра, че трябва да сме щастливи в собствената си кожа. Не бива да се чувстваме притиснати да се съобразяваме с налаганите ни крайности за отслабване. Трябва да има някаква средна мярка, някъде между размер нула и размер трийсети. В крайна сметка просто реших да се откажа от фокусирането върху размерите и сега се чувствам великолепно. Мисля, че да се приемеш такъв, какъвто си, е ключът към доброто самочувствие, а не приемането и одобрението от другите.
Мери, 39 г., техник, Северна Ирландия
*
През последните трийсет години имам проблеми с прекаленото ядене. Понякога просто не мога да спра, въпреки че се чувствам преяла до ушите! Теглото ми нараства и намалява постоянно. Имам дрехи с размер от 14 до 18 в гардероба си, а в момента съм 16!
Някои хора се възприемат като дебели, дори когато вече не са такива. Аз пък винаги съм имала обратния проблем. Поглеждам се в огледалото и си мисля, че съм доста слаба и всичко ми е наред, но други хора ми намекват, че съм напълняла! Или пък го виждам на свои снимки. Странно е. Убеждавам се обаче, че си изглеждам добре и продължавам да си хапвам. Минала съм четирийсетте и все още не мога да се справя с тази работа!
Клер, 44 г., администратор, графство Дъблин, Ирландия
*
Нелепото е, че жените постоянно се критикуват – своите гърди, кореми, рамене, бедра, но мъжете всъщност почти никога не забелязват тези неща. Никога няма да чуете мъж да каже, че не е поканил жена на среща, защото коремът й не е достатъчно плосък. Мъжете не са чак толкова придирчиви!
Лорейн, 54 г., зъболекар, графство Дъблин, Ирландия
*
В не много развитите страни заоблените жени се смятат за привлекателни, здрави и плодовити. Нашето общество е по-развито, с по-добро образование и здравна система и ние се възхищаваме на слабостта. Това е „идеалът”, който ни се натрапва отвсякъде, от телевизионни програми, списания и т.н. Ако обаче се върнем към първичните физиологични ценности, кое мнение ще бъде по-правилно?
Тереза, поетеса, графство Корк, Ирландия
*
Ние обичаме да гледаме снимки на Никол Кидман, Дженифър Анистън и останалите богини от киното, когато минават по червения килим. Смятаме, че изглеждат красиви. И те са много слаби... И тогава ни хрумва и една друга мисъл. Божичко, те сигурно умират от глад!
Мишел и Джулиет
*
Когато майка ми разви анорексия вследствие от химиотерапията й, тя ни каза, че не трябва дори да си мислим за минаване на диети, защото е такава загуба да не можеш да се насладиш на храната.
Джаки, 72 г., лекар, Мелбърн, Австралия
*
Чипсовете и други такива храни може и да са вкусни, но не са истинска храна – те не подхранват истински тялото ти. Тези от тях, които имат захар, може и да те заредят с енергия, но това е само временно. Трябва да ядем повече живи и сурови храни, за да подхраним истински тялото си. Сладко или парче шоколад са всъщност безполезна, мъртва храна. Същото важи и за сварената и приготвена храна – не яжте прекалено често, защото когато е добре сварена, всичките й полезни вещества са излезли от нея. Никога, ама никога не преварявайте зеленчуците си!
Ан, 50 г., учител по икономика
*
Забравете чая и кафето, пийте топла вода и лимон в обедната си почивка. Лицето и кожата ви ще започнат да сияят от витамин С-то, който се намира в лимоновия сок, токсините излизат от тялото ви, подутините под очите ви ще изчезнат. Ако трябва да се отървете от няколко излишни килограма, просто се откажете от алкохола – това е най-бързият начин!
Дона, 29 г., тв журналист, Манчестър, Англия
*
Късметлийка съм, не трябва да се притеснявам за фигурата си. Честно казано, изобщо не ми пука. Опитвам се да пазя здравето си. Ям добре, защото обичам да си похапвам, пия по малко и нямам проблем с това. Старая се да използвам максимално даденостите, които имам – понякога е необходимо да правя повече усилия, понякога не! Не съм суетна (е, поне не прекалено!), но мисля, че е здравословно от време на време да се оглеждаш в голямото огледало. Била съм слаба. Била съм и пълна. Но поне мога да променя начина, по който изглеждам, докато други неща са извън моя контрол. Искам да го кажа ясно на всички жени, които имат проблеми с храненето, без да звуча прекалено поучително или неуважително. Но истината е такава – тялото си е ваше и вие може да го контролирате.
Джасинта, 35 г., служителка, Северна Ирландия
*
Жените постоянно се сравняват с другите – знам, че всички го правим и винаги искаме да сме по-добра версия на самите себе си. Харесва ми онази история за това как когато мъжете се оглеждат в огледалото, винаги виждат хубавите си черти, а когато жените го правят, виждат само своите недостатъци. Предполагам, че просто такава е женската природа.
Когато медиите спрат да ни заливат с образи на това, което е „съвършено”, тогава може би жените ще станат по-малко самокритични, но аз знам лично за себе си, че винаги ще искам нещо повече, ще искам да променя нещо. Да слушаш постоянно чуждите мнения, може също да бъде вредно – вслушвай се в себе си и просто се научи да бъдеш щастлива такава, каквато си. Това наистина е единственият начин, по който ще се научим да обичаме себе си.
Джералдин, 19 г., студентка, графство Галауей, Ирландия
*
Много от жените, които познавам, се чувстват нещастни с телата, които имат, а когато след години погледнат снимките си, се питат за какво са се оплаквали, защото харесват телата си такива, каквито са! Виновна съм, че и аз правя същото спрямо себе си. Мисля, че медиите определено не помагат за това да възприемем телата си правилно, като ни предлагат оформените с фотошоп или със самоубийствено гладуване невъзможни образи и твърдят, че са „нормални”.
Ребека, 32 г., учителка, Болтън, Англия
*
Започва се в детството и не е нещо ново. Още когато бях дете през 70-те години на ХХ век, когато имахме куклите Синди и Барби. Трябва да призная, че Синди изглеждаше малко по-нормално, но Барби бе по-популярна и все още е. После имаме и комиксите. Спомням си някои персонажи, които бяха подигравани затова, че бяха по-закръглени и носеха очила и изобщо, че не са съвършени. После се появиха тийнейджърските списания с истории как грозните патенца се превръщат в красиви лебеди. Може да видите същите истории в купищата лъскави списания, да не споменаваме телевизионните програми. Не е чудно, че жените нямат адекватно мнение за своите тела. Прекарах по-голямата част от двайсетте и трийсетте си години, мъчейки се с диети, за да се превърна в нещо, което не съм. Страхотното в това да остаряваш, е, че повечето от нас осъзнават, че единственото важно нещо е да имаш здраво тяло и здрав ум. Научете се да приемате нещата в себе си, които не може да промените, и най-важното – да ги обичате.
Клер, 44 г., администратор, графство Дъблин, Ирландия
*
Зарежете списанията, гледайте по-малко телевизия, не четете вестници. В тях няма нищо, което да може да сравните със себе си. Да, лесно ми е да го кажа. Живея на село, където повечето жени рядко имат възможността да се облекат специално, да се гримират; животът там е прекалено практичен, за да се притесняваш за всичките тези дреболии. Знам, че ако живееш в градове, това е по-трудно, но все пак е възможно.
Да, всичко започва в детството. Как се чувстваме спрямо себе си и спрямо останалите, това, което позволяваме на децата ни да наблюдават и да четат, влияе много върху тях. Отгледах дъщеря си без телевизия, списания и т.н. – и отново, да, знам, че за мен е по-лесно, защото или аз, или партньорът ми бяхме винаги у дома да се грижим за нея, докато за самотни родители в големия град това не е толкова лесна задача. Освен това съм късметлийка, защото нямам никакви проблеми с тялото си, които да й предам. Сега тя е на тринайсет, здрава, нормална и се чуди на всички проблеми и комплекси, които имат съученичките й с телата си. И не, не е от типа „сива мишка”, има розова коса и носи безумни дрехи като всички тийнейджърки.
Това, от което имаме нужда, е списание със снимки на звезди без грим, без фотошоп, а като нормални хора. Така ще се убедим всички каква измама е този фалшив образ и какво е истинското положение на нещата. Трябва да има снимки и на голи жени – не на лъскавите, скъпо платени модели, за да се видят как изглеждат истинските тела. И много съвети за балансиран, нормален, здравословен живот. Невъзможна фантазия ли е това?
Майри, 47 г., керамик, графство Корк, Ирландия
* * * * *
Опитайте това у дома
Древните монаси ядели толкова храна, колкото можели да поберат в свитите си шепи. Прост начин за изчисляване на калории и доста ефикасен.
Яжте плодове: Витамин С е естественият лечител на тялото за хубава кожа, коса, нокти и всички съединителни тъкани и защитава тялото от вируси и настинки. Фибрите пък са естественото разхлабително за тялото. Проучвания за диабета показват, че най-ефективната диета с дълготрайни резултати е високофибровата диета. Няма да имате нужда от клизма, ако приемате достатъчно фибри в организма си, а и никога няма да напълнеете. Хранителните специалисти във Франция препоръчват на ден да се ядат по десет парчета плод - два пъти повече, отколкото ще прочетете в наръчниците във Великобритания! Плодовете ще задоволят нуждата ви от захар, така че няма да изпитвате желание да посягате към боклучава храна.
Ходете много: Ходете поне един час на ден или тичайте поне половин. Ходете до работа. Обикаляйте квартала си вечер. Изключете телевизора и отидете във фитнеса. Излезте от офиса и се разходете из града през обедната почивка. Играйте с децата в парка. Тичайте с кучето. Отидете до магазина с колелото. Излезте и гледайте звездите. Окосете ливадата. Позволете на сърцето си да се изпълни с радост след добре свършена работа. Поработете така, че да се окъпете в пот.
* * * * *
Бяха ми нужни трийсет и осем години, за да осъзная, че аз съм аз! И че се харесвам и хората, които са важни за мен, също ме харесват. Както при много други жени и моето тегло и форми на тялото се промениха през годините, в зависимост от обстоятелствата в живота ми. Нямам нищо против коремът ми да бъде малко по-плосък, да повдигна гърдите си или да отслабна с два-три килограма, но са ми нужни само малко гушкане с момчетата ми, които обичат мекия ми корем, уютните ми гърди и факта, че по-закръгленото ми аз е едно по-щастливо аз, за да осъзная, че така си ми е много добре!
Аз съм много истинска, напълно реална и щастлива, защото съм жива и майка на двете най-фантастични момчета.
Като жени сме длъжни да не пестим комплиментите си една към друга, към телата и външния си вид, така че да не се самокритикуваме и критикуваме постоянно и да не подхранваме несигурността си. Имам приятелка, която е от Русия (може би това е нормално за жените там) и тя винаги ми прави комплименти за това как изглеждам, колко съм интелигентна, силна, каква фантастична майка и приятелка съм... мога да продължа, но се притеснявам! Тя ме научи, че одобрението от друга жена е по-важно, отколкото от някой мъж. Поне мен ме накара да се почувствам наистина по-силна, не знам защо. По мое мнение мъжете са много по-малко критични и те виждат по-скоро положителните неща в жените, отколкото отрицателните. (Е, някои мъже го правят!)
Надявам се, че ще има промяна. Окуражавам моите две момчета и децата, които уча, възрастните на бъдещето, да виждат красотата на човека срещу тях, а не образа, който обществото/медиите създават. Затова копнея за промяна. Вярвам, че е възможна, но знам, че – за съжаление – ще са необходими поколения, за да се случи.
Мариан, 38 г., учителка, Шотландия
*
Мисля, че голяма роля за самочувствието на жените има правилното отношение на родителите им към тях в детството. Ирландските майки обикновено не са щедри на комплименти към дъщерите си, защото не искат да си навирват прекалено много главата и да не се държат надуто. Спомня си как, когато отидох за пръв път в Щатите и споменах на една майка, че дъщеря й е много красива, тя ми отговори: „Да, нали е страхотна!” Първата ми мисъл беше - Божичко, това момиче ще стане толкова надуто, преди да навърши петнайсет! Обикновено, когато получа комплимент, се чувствам длъжна да обясня, че роклята е стара или е била на разпродажба, че тъкмо съм си направила прическа и затова изглеждам така, но обещавам на другата сутрин косата ми да е сплъстена и ужасна на вид! Най-накрая някой ми каза, че когато ми се направи комплимент, трябва просто да кажа „благодаря” и... да спра! Оттогава се опитвам да следвам този съвет, макар че понякога забравям.
Веднъж, когато се чувствах доста зле, въпреки че със съпруга ми бяхме на ваканция в Канкун и се разхождахме по брега, той се обърна към мен и ми каза: „Осъзнаваш ли колко красива си за мен?” Отдавна не бях чувала тези думи. А се оказа, че съм жадувала за комплименти!
За мен красотата винаги е била свързана с личността отвътре. Опитвам се да се отнасям с другите хора така, както искам те да се държат към мен. Но със съжаление открих пред годините, че това не винаги се получава.
Да, би ми харесало да си открадна няколко дни почивка само за себе си, да си направя нова прическа и пълна промяна – с грим и всичко останало, и тогава може би ще разбера каква е цялата тази мистерия със скъпите дрехи, но в момента просто не мога да си представя да похарча толкова пари за нещо подобно.
Рут, 45 г., асистент на хора със специални нужди и писател, графство Клеър, Ирландия
*
Когато другите жени ни позволят да бъдем такива, каквито сме, най-накрая ще бъдем свободни. Никой не е толкова жесток в оценките с една жена, колкото жената, която седи до нея – със същата рокля, само че два размера по-малка.
Виктория, 45 г., сценарист, Тасмания, Австралия
*
О, вечният, невъзможен въпрос за това „да обичаме телата си такива, каквито са”. Да, светът щеше да бъде много прост и красив, ако всички можеха да приемат, че всички жени са различни, но с еднаква по стойност красота. Вместо това ние, жените, допускаме да паднем в клопката на списанията и телевизията, които ни налагат идеята каква трябва да бъде „съвършената” жена и нищо чудно, че в крайна сметка ние се разочароваме от самите себе си.
Може да се каже, че години наред бях „серийна диетоманка”. Бяха ми нужни двайсет години, за да осъзная, че никой няма съвършено тяло – освен ако не е статуя в музей на восъчни фигури! – и просто трябва да се опитаме да бъдем здрави и щастливи от себе си и да сме доволни от това, което Бог ни е дал. Плаши ме това колко далече могат да ни отведат фалшивите ни очаквания – и не само нас, но и нашите красиви деца. Дали няма да се оплакват от липсата на достатъчно плосък корем и да искат лифтинг на лицето си още като тийнейджъри? Надявам се, че не. Трябва да спрем да бъдем толкова материалистични и да се върнем към по-основни неща (да, хубаво е да се бръснем под мишниците и да се къпем, но има и толкова излишни глупости...) и да приемем себе си и другите заедно с цялата ни вътрешна и външна красота.
Мери, 43 г., логистик, графство Лимерик, Ирландия
*
За мен нещата са много по-дълбоки... Майка ми почина преди четири години от рак на белите дробове, но освен това тя
имаше и хранително разстройство. Беше на петдесет и две и през целия си живот бе имала проблеми с храненето. Това е психическо заболяване, при което жените се възприемат като дебели, дори да тежат 40 килограма. Този проблем съществува от десетилетия, въпреки че днес положението е много по-лошо, защото трябва да се сблъскат с очакванията, наложени от медиите.
Илейн, 34 г., самотна майка, Дери, Северна Ирландия
*
Как да загубим килограми и да задържим постигнатото тегло...
1. Когато сте гладни, яжте.
2. Яжте, каквото искате.
3. Яжте разумно и премерено – оставяйте вилицата и ножа на масата между две хапки.
4. Когато ви се стори, че сте се нахранили, просто спрете, дори да има още храна в чинията ви.
5. Всъщност винаги оставяйте храна в чинията си.
Полин, 66 г., психологически съветник, графство Дъблин, Ирландия
* * * * *
Тялото ми е уникално и аз се гордея с него.
