Площадът пред катедралата в Сантяго де Куба е място, където се събира доста цветна тълпа. Дали заради туристите или заради традицията, тук може да се слееш с популярния ритъм на Конга. Заразителното веселие сякаш се носи из въздуха. Ла Конга практически е с неизвестен произход, но за кубинците, споменаването на Ла Конга означава „Забавлявай се“

Освен, че на всяка крачка срещаме танцуващи, свирещи и пеещи хора, барманите разливат ром без мярка, неприличните предложения от смущаващи стават приятно вдъхновяващи, в един ден минаваме през толкова крайности, че сме като замаяни. 

Днес Сантяго де Куба е приготвил за нас среща с крепостта Кастило де Сан Педро де ла Рока, издигната, за да противостои на набезите на карибските пирати, които безчинствали по море и суша в продължение на няколко века. В този невероятно колоритен град е и най-старата все още съществуваща къща в Куба, построена между 1516 и 1530 г.  

Тук е живял Диего Веласкес, испански завоевател и първи губернатор на Куба. Основател е на първите седем селища на острова.

Преплитането на стиловете от времето на колониалния живот, се вижда в прекрасни френски, британски, испански и кубински мебели; испанска керамика и френски порцелан. Някои от стаите имат изключителен дизайн и декорации, доказателство за богатството на колониална буржоазия в Куба по това време. 

От гида си научаваме, че Сантяго де Куба е известен и с гробището Света Ифигения, разположено в западния край на града. Да посетим гробище в слънчев ден, изпълнен с музика и танци… звучи някак потискащо. Но гидът ни настоява да ни го покаже. 

Създадено през 1868 г., за да бъдат положени тленните останки на жертвите от войната за независимост, днес гробището Санта Ифигения е последен дом на много велики исторически личности. Сред 8000-те гробници, най-внушителен е мавзолеят на Хосе Марти, националния герой на Куба.

До средата на XIX век, по-голямата част от погребенията се случвали в дворовете на църквите, или дори вътре в храмовете, особено, когато се отнасяло до църковни, военни и политически важни личности. Близостта на погребенията до града и жителите била благоприятна причина за разпространението на болести.

В края на XIX век започва изграждането на гробища далеч от градските центрове. Санта Ифигения е не просто последен дом на мъртвите, а красив мемориален парк, разходката, в който не е натъжаваща, а разказваща за невероятни личности, живели в Куба. 

Виждаме и научаваме невероятни неща. Само един ден в Сантяго де Куба е достатъчен, за да осмислиш какво е тази страна, защо нещата тук са такива, каквито са. Може би това е най-впечатляващия ден от пътешествието ни из острова до момента.

В панорамния бар на хотела ни всяка вечер има програма. Нетърпеливи за студено мохито се оказваме на последния етаж с прекрасна гледка към кварталите на Сантяго де Куба. Най-доброто място за изпращане на слънцето и дългия, вълнуващ ден.

Кубинските танцьори са ненадминати в много отношения. Африканските и карибските ритми са в кръвта им. Мечтаем си да имаме време и да се посветим на салса. Куба е мястото, където можеш да се научиш да танцуваш! Танцови школи са се появили из целия остров, тъй като законите, регулиращи частните предприятия в Куба са били променени преди пет години.

Салса е описан като танц в средата на 70-те години на 20-ти век. Колкото и странно да звучи използването на термина започва в Ню Йорк. Този танц еволюира от по-ранни кубински танцови форми, популярни в Карибския басейн, Латинска Америка и латино общностите в Ню Йорк от 1940 г. Различните страни на Карибите и Латинска Америка имат различни салса стилове.

Има кубинска, колумбийска, пуерториканска салса и др. Кубинският стил включва значително движение над талията, с движения на раменете и изместване на гръдния кош. Правим опити, но не се получава. По-добре да се наслаждаваме на танците на професионалистите и да се успокояваме с ледено мохито.

Гледайте поредицата за пътешествия „Без багаж“ всяка неделя от 13 ч., по Диема