Известен сте с това, че обичате да пътувате. Кое е най-интересното място, на което сте били и кое ви е направило най-силно впечатление?Не съм пътувал много, но се радвам, че съм бил на екстремни места.
Трудно ми е да кажа кое е било най-впечатляващото място, на което съм бил, но колкото по-крайно и екстремно е то, толкова повече следи оставя в мен.

Как предпочитате да почивате - на хотел с всичко уредено или по-нестандартно?
Дори нещата да са много организирани, аз ги дезорганизирам, изчезвайки от луксозната среда. Обичам да се потапям в реалността. Ако например, бях дошъл като турист в София, веднага бих изчезнал в околностите, селата, горите - там е реалният свят.

Гренландия за мен е едно крайно екстремно място. Студ сковава 10 месеца в годината всичко там. Имам много интересни впечатления от това място. Три месеца останах там.

Оман е друго много интересно място. Това е много яко място, където до съвсем скоро съвременната цивилизация не е била нахлула и са се запазили много от древните традиции и обичаи на местните.

Индонезия ми е много на сърце. Това са 15 хил. острова и имах щастието да обиколя основните главни острови, прекарах там общо една година, на три пъти ходих там.

Как се потапяте в атмосферата на мястото, на което сте на екскурзия?
На повечето места, на които съм бил, съм оставал за повече време и съм успявал да комуникирам с местните хора.

За пример ще дам Индонезия, където имаха 5-звездни хотели и където ни съветваха да не излизаме от хотела, защото има заплахи от заложени бомби и съществува още някакъв азиатски тероризъм. Те са най-голямата мюсюлманска държава.
Аз обаче моментално напуснах хотела и започнах да излизам, да се храня на улицата, да се возя на автобус и други подобни неща, които са нетипични за повечето чужденци там.

Не се ли губите по този начин?
Не, винаги си взимам местна карта.
Спомням си, че в Индонезия заедно с местна приятелка се озовахме в техните таксита, които представляват миниатюрни бусчета. Ние бяхме в такова такси и пътувахме към едни водопади и това беше единственият начин да се придвижим. Взехме първо влак, после се качихме на бусче, прехвърляхме се два пъти, за да стигнем накрая до място, където до преди 10 години е имало азиатски тигри. Те вече ги няма, избита са, но преди е имало са слизали до селата.

Ето така изпитвате най-първичното, което може да предложи страната. То е ясно че като съм на турне спя в хотела. Виждам бизнес средата и лукса, но гмуркайки се в реалността, получаваш двойна доза от местния живот и култура, защото реалността не е само големия град, скъпия живот или 5-звездния хотел. Реалността има друго лице и е много готино като потънеш в другия живот. На мен лично ми дава много адреналин и силна емоция.

А зимата къде обичате да почивате?
Зимата не ми е сезонът за почивки, въпреки че много би ми било приятно. През този сезон успявам да репетирам, да се затворя в студиото и да пиша. За един-два дена мърдам някъде, но не и дълга почивка. Не практикувам зимни спортове, но се качвам на Черни връх, малко планински туризъм и правя джогинг.

Наслаждавам се на снега - тичам, скачам, запалвам колата и се качвам на Копитото да се радвам на дълбокия сняг и чистия въздух.
Тия дни ринах доста сняг от двора, което също е приятен спорт. Аз много обичам сняг, даже вчера споделих с един приятел, че искам ей така да вали три дена, да натрупа и да замре всичко.

Когато е снежно навън, обичате ли да оставате вкъщи с книга в ръка? Имате ли любима книга или автор?
Не ми остава много време, защото правенето на музика, репетициите и участията ми отнемат адски много време, но обичам да чета и то не само литература. В момента чета биографична книга за природния лечител Петър Димков.

Чета и списания за мотори, коли, музика и география, защото близнашката ми същност ме подтиква към непрекъсната любознателност към различни теми.

Занимавате се с ударни инструменти още от 7-годишен. Музиката ли избра вас или вие избрахте музиката?
Имам чувството, че музиката ме избра, защото нямам друго обяснение защо на четири години хващам вилици и тенджери и почвам да бухам по тях и да барабаня. Това е някакъв импулс. Всичките опити на майка ми да ме пренасочи към китара, флейта, тромпет или друг инструмент се оказаха безуспешни. Аз исках барабаните и мисля, че музиката ме е избрала.

Вие имате много успешно партньорство с Нина Николина. С коя друга изпълнителка бихте искали да работите?
Имам дуетна песен с Тони Димитрова в моя предстоящ албум. Скоро ще я реализирам. Нямам обаче представа с кого бих се кооперирал занапред, но по принцип страшно много харесвам излъчването на Белослава. И като човек много я харесвам, и като артист.

Какво мислите за положението на българските изпълнители? Развива ли се родната музикална сцена или буксува на едно място?
Не бих го разграничил точно по този начин, нещата не са в черно или бяло. По-скоро мисля, че масово изпълнителите ни се увличат по буквално копиране на западни модерни стилове. Каквото на Запад е модерно, скачат и те в него. Дори на английски се пишат текстове. Така губим идентичността си като нация, и второ не казваме нищо ново на света.

За мене дори и да правиш някакво такова копие по западен модел, е по-хубаво да го правиш на български и да вкараш нещо от себе си. Имаме и изключения, които като ги чуеш веднага си казваш - ей това е гласа на Любо, на Графа и тн., разпознават се по стил. Но мисля, че трябва да се придържаме към някаква българска лирика.

Има много изпълнителни, които мислят че ако са имали възможността да работят в чужбина, биха се развили по-добре и биха били по-известни. Какво мислите за това явление?
Мисля, че всичко е много относително. Ако някои биха се развивали на запад, други не биха могли да пробият.

Живял съм пет години в Холандия. Дипломирал съм се там и съм написал дипломна работа на тема как да се пласираме в местния музикален пазар, така че мога да си позволя да философствам на тази тема.
Смятам, че не е леко в чужбина, но някои неща там са по-логични, регулирани, по-спокойни, има логика в това, което се случва, но в никакъв случай не е толкова лесно.
Може би един на 100 успяват, което доказва, че нещата изобщо не са толкова лесни.

Значи всичко опира до талант и труд?
Да, всичко опира до талант, труд и късмет - това са трите фактора.

Настрани от музиката какъв мъж мислите, че жените виждат във ваше лице?
Навремето,когато стартирах музикалната си кариера, заради дългите коси, обеците, по-разчупеното поведение на сцената ми излезе имидж на палавник и мисля че една част от дамите виждат плейбоя, а друга част виждат по-сериозния и порасналия мъж в мен.

Визията ли влияе най-много за пробива на изпълнителите и трябва ли да се залага на нея?
Най-важно е излъчването, а то не е непременно свързано с дрехите. То може да е в погледа, в лицето, в начина на изразяване. Дрехите разбира се, носят определено послание.

Смятате ли че е вярно, че любовта на мъжа минава през стомаха и вие сам готвите ли?
Обичам да готвя и да прекарвам време в кухнята, но като съм в много приятна компания, с приятели. Чревоугодник съм, но не бих казал че любовта на мъжа минава през стомаха. По себе си съдя, че мъжете са по-близо до животните и се водят от нагона. Не е задължително на пълен стомах да се случват тия неща.

Какви качества трябва да притежава една жена, за да привлече положителните ви симпатии?
Мисля, че е важен моментът, погледът... Смятам, че хората в определен момент на определено място се освобождават и са настроени за флирт, а в друг момент същите хора не биха имали желание, така че е важно времето и мястото

Издайте бъдещите си планове?
В началото на лятото ще издадем албум с "Томбаито", който албум е много интересен - стари български песни в нов латино вариант. Две са реализирани и за момента имат много добро посрещане.
Този албум го чакам с нетърпение. Това е от мен.