Както сигурно ви е добре известно, днес в 03:00 часа преместихме стрелките на часовника с един час напред и така минахме към лятното часово време.
Как обаче се отразява тази промяна на организма ни?
Интересно е да се спомене, че баварският министър на икономиката Илзе Айгнер в навечерието на преминаването към лятно време заяви, че то трябва да бъде отменено.
34 години след въвеждането му днес вече е ясно, че икономическите изгоди от тази процедура са съществено по-малко, отколкото се смяташе навремето.
Да не говорим как то влияе върху човешкото здраве. Над 50 000 германци са подписали петиция до Бундестага с искане за отмяната на лятното време и през април парламентът трябва да разгледа този въпрос.
Диктатурата на "социалния" часовник
"Мъжът се нуждае от шест часа сън, жената – от седем, а глупакът – от осем" е заявил веднъж Наполеон. Императорът е смятал съня за загубено време и е спял само по шест часа, както и великият изобретател Едисон.
Затова пък Айнщайн се е нуждаел от най-малко 10 часа, а както знаем той не е бил глупак. Нуждата от сън, също както и времето, когато човек заспива и се пробужда, са много индивидуални и в значителна степен те са предопределени генетически.
Това доказва в своята книга "Как върви нашият вътрешен часовник" водещият германски хронобиолог Тил Рьонеберг.
"Рано пиле, рано пее" – подобни поговорки се срещат почти при всички народи. Смисълът им е един: хората, които спят до късно, най-вероятно са по-мързеливи. Дали обаче наистина е така?
Рьонеберг е провел своето изследване в Германия, Испания, САЩ, Индия, Бразилия. Той е анализирал подробно информацията за 80 000 жители на три континента и смята подобни "народни мъдрости" за безвъзвратно остарели.
Те наистина са отговаряли на времената, когато по-голямата част от населението се е занимавало със земеделие, но сега не е така. Около 60% от европейците са "сови", т.е. предпочитат късно да лягат и късно да стават.
За съжаление това не винаги е възможно.
"Вътрешният", биологичен часовник трябва да се съобразява със "социалния", така че "совите" трябва да стават далеч по-рано, отколкото би им се искало, за да отидат на работа или училище.
Резултатът от това е известен добре на всички: трудна концентрация, човек става раздразнителен, бързо се уморява, по-зле се справя с физическото, умственото и емоционално натоварване... В този случай сънят се разминава с генетично зададения биоритъм, подчертава експертът.
Защо мъжете предпочитат млади жени
Освен това правилният режим на сън (и бодърстване) зависи от много повече фактори, отколкото самата принадлежност към "совите". Степента на умора, възрастта, полът, начинът на живот, сезонът – всичко това играе много важна роля.
Например, малките деца за ужас на своите родители спадат към ранните хронотипи, но по-късно техният режим на сън се премества.
Абсолютните "сови" са тийнейджърите от 14 до към 20 години. Те могат да седят до сутринта пред телевизора, да се разхождат с приятели или да танцуват в дискотеката, а на сутринта не можеш да ги събудиш и с топ.
По тази причина Тил Рьонеберг призовава учебните занятия да започват по-късно. Първите два часа са напълно загубени. "Проблемът не е в дисциплината, а в биологията", резюмира той.
При мъжете и жените дневният режим не просто се променя с възрастта, но се променя различни и рядко съвпада. Германският експерт полу на шега полу на сериозно отбелязва, че именно по тази причина зрелите мъже си взимат млади жени: вътрешният часовник на мъжа на възраст 40-45 години тиктака почти еднакво с този на 30-35-годишната жена.
Всяко нарушение на естествения, природен ритъм, регулиращ съня, нарушава стабилността на нашия вътрешен часовник, а следователно и на целия организъм. Такава недопустима намеса в природния ритъм хронобиологът смята ежегодното преминаване към лятното време.
Въз основа на многобройни експерименти Рьонеберг доказва, че това отрицателно се отразява не само на самочувствието на хората, но и на тяхната продуктивност. Тоест, тази промяна е неефективна и от икономическа гледна точка.
Преход към... инфаркт
Ученият подчертава, че обикновено минават поне 3-4 седмици, докато свикнем с новото лятно време, а през есента – обратното с нормалното време. Ако времето не отговаря на сезона (т.е. пролетта закъснява или лятото се запазва), ни е необходимо още повече време, за да "синхронизираме" нашия вътрешен часовник със "социалния".
Рьонеберг отбелязва, че най-опасната е работата на смени, когато денят се превръща в нощ, а нощта в ден.
Но това поне се диктува от производствената необходимост, а преходът към лятното време е пълна безсмислица, подчертава той.
По данни на една от най-големите застрахователни компании на Германия DAK, в първите три дни след преминаването към лятно време в германските болници попадат средно по 40 души на ден с подозрение за инфаркт. А обичайната средна годишна "норма" е 30 души дневно.
Впрочем преминаването към лятно време е опасно не само за хората, но и за животните. Лисиците, дивите глигани обикновено излизат на лов в часовете преди развиделяване.
А след преминаването към лятно време именно тогава по автомагистралите и пътищата. През април в Германия са прегазвани най-много диви животни през цялата година.
