Кюбрa носи забрадка по избор. Това я отличава като мюсюлманка в германското общество. Тя копнее за времето, когато хората, които среща, ще видят жената, която е, а не ходеща забрадка.
Междувременно, като теолог и подкастър, тя насърчава религиозната толерантност заедно със своите еврейски и християнски колеги. Историята на Кюбра е разказана в документално видео на Voice of America.
Подкастът „3 дами, 3 религии, 1 брой“ подхранва диалога между основните авраамически религии: юдаизъм, християнство и ислям.
„Аз съм Кюбра Далкилик и съм ислямски теолог. Родена съм в Бавария. Родителите ми са от Турция. И така, говоря свободно турски. Религията винаги е играла роля в живота ми. Родителите ми също са религиозни. Те се молят по 5 пъти на ден. Майка ми носи забрадка", разказва младата жена.
"Маике, Ребекa и аз започнахме нашия подкаст преди малко повече от година. Станахме подкастъри на House of One. Но междурелигиозният диалог всъщност започна за мен, когато бях малка", добавя тя.
„Има някои смешни моменти, които помня от детството си, които понякога не са били толкова хубави. Ходих на протестантска детска градина и те не знаеха, че мюсюлманите ядат „халал храна“. Винаги, когато някой имаше рожден ден, те носеха допълнителна храна в училище, бисквити, понички, а понякога дори колбаси и хляб. Когато едно дете донесе колбаси в хляб с кетчуп, ние, мюсюлманските деца, можехме да ядем само хляба и кетчупа. Сега си мисля колко хубаво щеше да е родителите на тези деца или учителите да пратят бележка на майка ми, за да можем да си донесем собствен колбас.“
"Човек може да изрази любовта си към Бога, като носи такива неща (такке или забрадка) на главата си. Това означава, че съм наясно, че има Бог, който е по-велик и по-силен и има силата да прави неща, които аз не мога. И това, което наистина има значение е, че реших да го нося сама. Грешно е да го натрапвате на някого като „Ти трябва да направиш това. Трябва да носиш забрадка!“ Не става така", казва Кюбра.
„Когато сте като мен, облечена като религиозен човек, може да сте обект на атаки. Това се случи, когато учех в университета в Тюбинген. Чаках на автобусна спирка и един млад мъж се приближи странно близо до мен. Той изкрещя в лицето ми, че трябва да умра. Той си отиде, преди да успея да направя нещо. Да, болезнено е някой да излага омразата си по този начин и никой около вас да не го е грижа.“
"Също така е важно да уважаваме хората, които не вярват в Бог. Ако искам да бъда уважаван, трябва да уважавам и другите. Мюсюлмани и мюсюлманки живеят в Германия от много години. Някои неща трябва да са станали по-нормални досега. Например, забрадката трябва да се нормализира. За съжаление, тя е придобил негативна конотация: жените и ислямът," споделя Кюбра.
„Заклеймяват ме като феминистка само заради забрадката ми – мисля, че това е жалко и тесногръдо мислене. За мен е много важно жените да правят това, което искат и както искат. Искам да ме разпознават като Кюбра, а не като „ходещата забрадка“.
Вижте целия материал на VOA горе във видеотo!
Още материали от VOA:
- Щастието е възможно: пътят на Риту, залята с киселина след отказано предложение за брак
- Как едно дете на емигранти от Индия стигна до върха: историята на Кайрън Ахуджа
- Истински герой: Как жена от Уругвай опита да спаси града си
- Цената на интернет славата: Пред какви психични проблеми са изправени инфлуенсърите
- Защо жените в Кения работят за прехраната на семейството, докато мъжете се грижат за децата
- Как се справя с дискриминацията транссексуален журналист в Индия
- Излекувай травмата: как една млада жена се опълчи срещу сексуалното насилие в Индонезия
- Истинската жена воин: африканската кралица, която защити народа си от робството
- Гласът на безгласните: Как една журналистка от Индия се изправи срещу омразата с думи
- Историята на две украински майки, бягащи от руската инвазия