Здравейте!
Много харесвам прекрасната ви рубрика, затова написах кратка статия, посветена на женския празник. Писала съм много материали през годините, но винаги на професионални теми. Да напиша нещо забавно и свежо, типично в духа на вашата рубрика, беше голямо удоволствие за мен! Надявам се да ви хареса.

Поздрави от Edna българка, живееща в космополитна Москва,
Зорница Георгиева

Покрай 8 март, а аз отново се сещам да "благодаря" мислено на Клара Цеткин. Дано чува на оня свят и разбира колко съм ядосана! Еманципация – красива дума! Не знам само защо е смятала, че тя е неосъществима в съвременния свят и противна на другия пол?! Мисля, че когато дълбоко в съзнанието си, мъжете са разбрали ползата за себе си от нея, с голямо удоволствие са я приели с широко разтворени обятия.

Аз съм съвременна жена. По-голямата ми сестра също. Приятелките ми също. Можем да гласуваме, имаме високоплатена работа, заемаме ръководни постове, имаме страхотна кариера, съпрузите ни ни подкрепят и не ни забраняват да сме изпълнени с амбиции... Изобщо, Клара Цеткин щеше да се гордее с нас! Аз също съм горда от себе си, докато прибирайки се след работа вкъщи не си спомня, че трябва да сготвя, да пусна пералнята и да почистя, защото това също е част от работата на съвременната жена.

Да, мъжът ми е прекрасен и ми помага като мие чиниите или натиска копчето на пералната машина. Това го може, но не може да си зашие чорапите или да си изглади ризата така добре като мен. Разбира се той също може да сготви нещо набързо, но аз съм ненадминат кулинар и готвя толкова по-вкусно! Прави ми комплименти всеки път каква прекрасна домакиня съм, а аз знам, че колкото и изморена да съм след работа, няма как да избягам от задълженията на онази жена, която е била и баба ми.

Щях да забравя, че когато учителката по математика постави несправедливо ниска оценка на дъщеря ни, аз трябва да разговарям с нея - толкова по-дипломатична съм от един мъж и се разбирам по-добре с хората! Затова трябва да оправя и онзи проблем със съседката за боклуците, които е оставила в коридора.

На работа един от клиентите ми обяснява, че той смята, че жените са по-добри на ръководни постове, затова назначава само жени. Новата му финансова директорка успяла да събере всичките пари, които му дължали други компании и така значително подобрила финансовите им резултати, нищо че сега е най-мразеният човек във фирмата. Моли ме учтиво да му помогна в преговорите с голяма търговска верига, защото аз разбира се ще се справя по-добре от него.

На преговорите срещу мен застава млада, интелигентна жена. Започвам да не се учудвам, че при всеки спор срещу мен е представител на същия пол. Много е добра. Надлъгваме се взаимно, докато не постигаме взаимоизгодно решение.

Мъжът ми звъни по два пъти на ден, за да пита как съм, докато е в командировка. Толкова е загрижен и внимателен! Аз не звъня изобщо. Не защото не искам, а защото нямам време. Днес дъщеря ни отново преживява някаква тийнейджърска драма и аз трябваше да ѝ обяснявам спокойно и мъдро как всичко ще се промени само след няколко години, когато порасне. Аз трябва да говоря с нея, защото майките са длъжни да водят такива разговори с децата си, все пак сме в 21 век! Толкова по-лесно щеше да бъде да реша проблема, като ѝ купя IРad , както направи баща ѝ последния път.

Докато мъжът ми е в командировка изпитвам притеснение само за това кога ще мога да си почина поне малко. Сега дори чиниите трябва да измия сама и дори няма да получа комплимент за приготвената вечеря. Не, не се притеснявам за колата, мога да сменям гуми и дори да поправя нещо дребно, ако се наложи. Всъщност по законите на Мърфи почти винаги се налага да поправя нещо, когато съм сама, затова и съм се постарала да се науча да го поправям. Същото се отнася и до смяната на изгорелите крушки и ръкохватките на батерията в банята.

Не се притеснявам за това, че докато е в командировка, може да ми изневерява. Съвременната любовница по нищо не се различава от мен. От самото начало тя е наясно със задълженията си и отговорностите си. Не може да изисква развод, а само силиконови гърди и почивка на Малдивите. Това е пределът на нейните амбиции, както и осъзнаването на факта, че след средно 2 години ще бъде сменена от друга, по-млада и по-малко създаваща проблеми.

Докато си купувам кафе от кофишопа пред офиса, млад господин нахално ме предрежда на опашката. Не се сдържам и му правя забележка с репликата: "Май вече не съществуват кавалери". Мъжът ме поглежда с учудено изражение и ми отговаря спокойно, че ние жените сами сме виновни за това, нали сме еманципирани!

Докато чакаме кафето му да стане, подхващаме философски спор. Той всъщност не е лош човек, даже е интелигентен и учтив. Просто смята, че съвременната жена дори би се обидила, ако се държат прекалено мило с нея. В разговора се включва и младото момиче, което приготвя кафето. И тя смята, че мъжете вече не са като едно време. Нито пък жените. Затова пък се гордее с факта, че тя прави най-хубавото кафе от всички в техния кофишоп. Така казва шефът и я оставя да работи извън работно време.

В края на работния ден хвърлям един поглед на "Фейсбук" профила си. Там под мой коментар стои грозно и злобно изказване на бивш съученик. Накрая завършва със съвет да се науча да плета, ако толкова нямам какво да правя. Замислям се, че на 37 години, той смята че не мога да плета, умение, без което на баба ми щеше да ѝ е трудно да се омъжи.

Разглеждам снимките, които съм постнала. Изглежда сякаш съм обиколила света, забавлявайки се. Слънчеви плажове, старинни градове, аз усмихната и щастлива. Нищо, че всичките пътувания са били свързани с работа и не съм била на истинска почивка от 4 години. Просто откраднати мигове, опит да се насладя на мястото, на което съм, независимо от краткото време и натоварената програма, красиви спомени от красиви места, които искам да покажа на другите хора.

Сигурно изглежда гадно в очите на някой бивш съученик, борещ се с проблемите на ежедневието. Но той е мъж и трябва да се грижи за издръжката на семейството си, затова му съчувствам и не се сърдя. Навярно и той, като повечето мъже, си мисли, че аз просто харча парите на богатия си мъж, без да предположи, че моята заплата е по-висока. Но това е тайна, за която не е добре да се говори, защото мъжът ми може да се почувства зле, а аз съм длъжна да бъда винаги тактична и разбираща.

По пътя за вкъщи попадам в поредното задръстване. Два автомобила са се ударили леко. Шофьорът на единия силно крещи на блондинката от другата кола. Не е ясно кой е виновен, но съм сигурна, че мъжът в съседната кола вече е напсувал няколко пъти наум блондинката. Клишето, че жените са по-лоши шофьори е неподвластно на магическата сила на еманципацията, освен в случаите, когато мъжът е прекалил с алкохола и оставя половинката му да го прибере вкъщи. Нищо и това все пак е напредък!

Мисля си за празника на жената. Мъжът ми пак ми подари страхотен подарък! Аз съм благодарна и трогната. Ще съм щастлива и ще продължавам да го обичам. И ще си мисля, дали Клара Цеткин е виждала така съвременната жена, когато е говорила за еманципация.

Автор: Зорница Георгиева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".