Днес всеки мисли, че може да е фотограф. Особено, откакто технологиите позволяват и на най-големия лаик и аматьор да направи чудесна снимка. Отдавна е отминало времето на тъмните стаички, проявителите, съхненето на фото хартията. Само мил спомен е, когато ходихме във фотото, нагласявахме се на столче, усмихвахме ала Джокондата и... щрак. Какво е излязло, разбираме по-късно и връщане назад няма.

Съвременната фотография се е развила от онова магично "щрак" до неподозирани възможности на Негово Величество Обектива. Най-добрият образ, обаче е необработената снимка, нешлифованият диамант, но за него трябва доста да копаеш, докато просветне оригиналната му бляскавост.

Знам от приятели фотографи, че най-добрият кадър е, когато хванеш нещо неуловимо – състояние, поза, явление, каквото и да е. То е като да уловиш пеперуда от раз. Но без да я нараниш. Кое е по-неуловимо от творчеството?! Процесът на създаване, на преминаването от идея през експеримент, репетиция, повторение до творба – от небитие в битие, от дух в материя.

С фотографирането на творческия процес се е захванала една крехка, фина и много талантлива млада фотографка, за чиято предстояща изложба искам да ви разкажа.

Тя се казва Росина Пенчева, има слънчево руси къдрици, игрив поглед, който тайно крие зад голямото око на обектива. Запознах се с нея покрай спектакъла на годината "Ромео и Жулиета" на Петринел Гочев, ДТ „Рачо Стоянов” – Габрово.

Видях първо нейните снимки преди да гледам представлението, и се влюбих. Честно.

В тези черно-бели кадри имаше толкова много дух и неистовост и лудост и най-важното – игра. Харесах перспективата, композициите, светлината, графиката и живостта. Рядко се случва да се предаде до такава степен духът на един театрален спектакъл. Театралната фотография е изключително труден и нелек жанр, а това момиче беше категорично успяло.

След това на Росина ѝ хрумва идеята да снима не само театър, но и танц, живопис, скулптура – но не резултата, а процеса на създаването им. Най-трудното. Хвърля се да плува в най-дълбокото със страст и можене.

Проектът "Работно заглавие" включва хип-хоп формацията Pop & Roll, снимачен ден 3 на късометражния филм "Паркинг" на режисьора Ивайло Минов, работа в бижутерското ателие на Павлин Иванов "Silverfish", подготовката на изложбата "След Едем" на художника и скулптор Петринел Гочев и създаването на постановката "Ромео и Жулиета" отново на Гочев, този път като режисьор. Последното е и акцент в изложбата на Росина. За целта тя е била допусната да документира репетициите на постановката, задкулисната треска, самите представления, които продължава да снима и до днес.

"Всяко нещо, над което човек работи, е несъвършено и в следствие на усилена работа, проби и грешки, то постепенно придобива завършен вид, готов да бъде показан. Точно този процес на работа привлича и вдъхновява Росина да снима. Това е моментът, в който творчеството се случва. Той е съпътстван от съмнение, страх, трудности и грешки, премесени с увереност, смелост, сигурност, удоволствие, вдъхновение, отдаденост" -  се казва в текста към изложбата.

Проектът на Росина е създаден в рамките на една година и е първата самостоятелна изложба на фотографката, която е родена в Габрово, завършила е Национална Априловска гимназия, където на 18-годишна възраст започва да се интересува от фотография. Продължава образованието си в програма "Визуални изкуства", модул "Фотография" в НБУ. Росина предпочита контражурна светлина, минимализъм, кадри в нисък ключ. Увлича се и по абстрактната и черно-бяла фотография. Често търси внушението на загадъчност в изображението.

За да се уверите в качествата ѝ, и да видите, че никак не е лесно да се хване пеперуда, отскочете до галерия "Ластици" между 1-ви и 14-ти юли и вижте нейната първа изложба "Работно заглавие"! Следващият път, когато посегнете към смартфона си, за да си направите поредното селфи, ще се замислите какво всъщност снимате?

Нали имате огледало?