Илиaна Смилянова
Всеки от нас, като божествено създание, има непрестанна връзка с неизчерпаемия източник на енергия и вдъхновение. Но същевременно всеки от нас, бидейки и човешко същество, е ограничен в своите възможности.
Понякога забравяме това и загърбваме сигналите, които душата и тялото винаги ни изпращат навреме, за да ни предупредят за злоупотреба със себе си и за предстоящо изчерпване на силите ни.
Тогава изпадаме – временно или трайно, в състояние, в което губим желание, интерес и възможност да продължим напред с радост и лекота, да изпълним поети вече ангажименти и да поемем нови предизвикателства.
Работата е начин да сбъдваме себе си, да осъществяваме мечтите си, да (си) бъдем полезни. Но е важно да помним, че почивката е неотделно свързана с работата и че без нея и най-любимото ни занимание рано или късно ще се превърне в непосилно и вече нежелано бреме.
В целебната система на Цветята на Бах лекът за това нехармонично и разболяващо ни състояние е есенцията Маслина, Olive. Ето как Едуард Бах представя нуждата от нея:
За онези, които са страдали много умствено и физически и са толкова изтощени и уморени, че имат чувството, че вече нямат никакви сили за каквото и да било усилие. Ежедневието е за тях тежка работа, без никакво удоволствие.
Въпрос на себеуважение е да познаваме и да изразходваме ергономично ресурсите си, да развиваме умението да намираме точния баланс между активност и пасивност и да не злоупотребяваме със Силата – включително и със своята собствена. Любов към себе си, към ближните и към света е да се грижим добре за себе си, да поддържаме осъзната връзка с любящия Източник, който е неизчерпаем, да търсим подкрепа и енергия под нужната ни форма, да приемаме помощ – както свише, така и от другите.
Защото не можеш само да даваш – нужно е да умееш и да получаваш. А приемането е висша форма на доверие.
Добре е да знаем, че ни изчерпва както онова, което правим насила, макар и с убедителна мотивация, така и загърбените ни и неосъществени мечти и желания. Изтощава ни както прекомерното натоварване с наши или чужди очаквания, отговорности и задължения, които често по навик вече дори не подлагаме на съмнение, така и собственият ни нереализиран потенциал, който ежедневно пренебрегваме и изтласкваме на заден план – неосъзнато или с извинението „някога, когато му дойде времето”.
А времето никога не идва само. То идва с възможности, повикани от нашата смелост за хармонична промяна, от нашата решимост да си върнем удоволствието от изборите, които правим, от отношенията, които избираме за себе си, от интуитивните и верни стъпки, които предприемаме всеки божи ден.
Да насилваме себе си до крайно изтощение не може да бъде добър избор за никого. Защото целта никога не оправдава средствата. И всяка стъпка по ежедневния ни път, за да даде смислени, добри и благи плодове, трябва да бъде направена с любов, радост и лекота.
*Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Още статии от поредицата Цветята на Бах можете да си припомните ТУК
