Чували ли сте за фуникуляр? Най-лесно може да бъде обяснен като лифт на релси, използван за стръмни местности.

Наскоро имах късмета да се кача на такова съоръжение в Бергамо, Италия.

Тамошния фуникуляр свързва новата със старата част на града.

Старият Бергамо е „кацнал“ на стръмен хълм и най-добре мога да ви го опиша, като ви кажа просто да си представите декора на някой италиански филм. Малки, тесни улички, романтично изглеждащи сладкарници и магазинчета, прозорци с шарени дървени кепенци, фонтанчета, площади със задължителните гълъби, катедрали... Красота, спокойствие и вдъхновение.

В тази част от града обаче си тече съвсем нормален живот, отделно че именно там се намира местния университет, така че туристите се смесват с местните граждани.

Фуникулярът е забележително удобен, ако нямате кола, с която да се „изкатерите“ до високите части. Билетчето струва евро и нещо, времето за път е към пет минутки, а гледките са приказни.

Такива фуникуляри има къде ли не из Европа. На езерото Комо беше другият такъв лифт, който имах късмета да видя на живо.

За разлика от Бергамо, там се изкачва по по-стръмно и времето за път е повече, но пък си заслужава. От езерото ще ви отведе до къщите на възвишенията, в една от които е срещнал сетния си час великият Пенчо Славейков.

Иначе се твърди, че първият фуникуляр е построен в Австрия и е бил ползван за достъп до внушителния замък Хоензалцбург. В Нова Зеландия пък се разпространени частните такива лифтове, които собствениците на планински имоти си изграждат.

У нас също имаме подобно съоръжение и то се намира във Велико Търново. Пуснато е в движение преди две години и качва желаещите до Трапезица.

Най-кратко пътуващият фуникуляр пък е в Англия – той изминава едва 39 метра.

Ако някога се намирате в град, който има фуникуляр, задължително се качете. Не е страшно, не е скъпо, много по-надеждно от друг тип лифтове е, а и ще се насладите на чудни гледки.

Списък с всички знайни и отворени за обществено ползване такива лифтове можете да намерите в уикипедия ТУК.