Тръгнах за Китай в края на март. От София се качихме на самолет за Виена, а от там за Пекин. Не съм и очаквала, че ще ни качат на такова превозно средство, пътуването с което се оказа най-лошата част от цялото приключение. Срещу сумата от 575 евро получавате правото да отидете до Пекин и да се върнете, носени на уморените криле на стар А 767, напълно неподходящ за 8 часов полет в тъмната част на денонощието.
Така че, единственото което те въздържа да не излезеш от самолета, си беше самото преживяване - да минеш над пътя на коприната, с крайна точка на пристигане - Международно летище Beijing Capital. Това е второто най-натоварено летище в света за пътници, на чиято територия се намира втория по големина терминал в света, построен за Олимпийските игри, който същевременно е и петата по площ постройка в света. (В общи линии, докато пиша тези си впечатления, постоянно имам усещането, че водя статистика за рекордите на Гинес - раздел "Размери и брой".)
Летище Капитал в Пекин е огромно и чисто. Въобще в Пекин улиците са чисти - нещо, което не мога да кажа за въздуха, който изглежда кафеникав и принуждава столичаните да ходят с маски на уста. Нито един боклук или боклукчийска кола през деня, нито едно бездомно куче (според екскурзоводката ги ядат само в южен Китай).
Когато отидете в Китай, непременно си носете бележка с написани на китайски имената на хотела и адреса, защото тук много трудно ще намерите човек, който да говори английски, нищо, че сме в столицата. Докато с автобуса минавахме през града, си дадох сметка къде съм попаднала: огромен град (най-големия по площ в света със своите 17 000 кв. км.), с огромни булеварди, високи, съвременни сгради от стъкло. Докъдето ти стига погледа.
Има доста трафик, но предвид броят на колите тук, не бих казала, че има тежки задръствания. Правителството е определило максимален брой МПС, които могат да бъдат закупени през месеца. Освен това, всяка седмица определят 2 числа и ако регистрационните номера на автомобила завършват на някое от тях, собствениците нямат право да шофират в града.
За разлика от останалата част на Китай, където е забранено семействата да имат повече от 1 дете, то демографския проблем в Пекин стои по друг начин: все повече съвременни семейства в столицата не искат да имат повече от едно дете и правителството взема всевъзможни мерки да подмлади столичното си население. Безработица няма, всички са заети, макар и неособено ефективно. И вече няколко човека ми разказват за служба "натисквач на копче в асансьор”.
Може би мястото, където срещнах най-голямо различие с тази култура е хотелската стая и по-точно тоалетната, която е направо в стаята. Имаше всякакви видове отделяне от общото помещение: с половин стена, без стена, с прозрачна стена, но нито една тоалетна, отделена като нашите - с врата и стени.
Оказа се, че за китайците ходенето до тоалетна не е нещо срамно, а нормално продължение на процеса на хранене. Всъщност, ако се разхождаш по страничните улици в Пекин, тоалетната е само една на улицата и даже хората си излизаха спокойно загащващи се. Вероятно това е причината, поради която видяхме и толкова много прохождащи деца с панталон с цепка, започваща отпред и завършваща на кръста отзад, ей така, за улеснение и без памперси.
Най-голямо впечатление ми направи как хората си подаваха или вземаха визитки и каталози - с две ръце. Невероятно мил жест, който те трогва до сълзи. Заради тяхната деликатност. И заради нашата европейска безскрупулност.
Райският храм. Прекрасна китайска архитектура - едно от нещата в Пекин, които трябва да се видят. Тук императорите от династията Мин и Кинг са отдавали почит на боговете, принасяйки жертва и молейки се за благодатен дъжд. Комплексът се състои от няколко постройки, разположени на около 270 дка. В Китай много обичат да играят на карти и под едната сграда много групи от картоиграчи бяха образували колона с дължина около 300 метра.
Непременно направете организирана екскурзия до Великата Китайска Стена - едно от седемте чудеса на света. От агенцията ще ви изпратят англоговорящ придружител, шофьор и кола, с която да ви изведат на 80 км от столицата, тъй като стената не минава през Пекин. Символ на китайската нация, тя е призната от UNESCO за световно културно наследство. Строителството на дългата около 6000 км стена започва през 7-ми век пр. Хр. и завършва през 17 век. Представлява най-голямото военно съоръжение, издигнато с цел да защитава Пекин от нападенията на северните племена. На няколко километра от стената са били разположени императорските стени и в случай на атака, войниците са палили огън (казват от вълчи изпражнения) и с дима са съобщавали, че е необходимо да се изпрати подкрепление.
Стената е била строена от затворници, на които не е била давана никаква храна и те са работели докато умрат. Освен тях, участие са взели и селяни, като всеки от тях е бил принуждаван да прекарва четири години от живота си в убийствен труд на стената. Тъй като според някои историци там намират смъртта си около 10 милиона човека, Великата стена е известна и като най-голямото гробище в света.
За нея императорът обединител казал, че който отиде там веднъж, става герой, така че аз съм герой, както и всички европейци, азиатци, деца и възрастни, които се бяха впуснали в спиращо дъха изкачване на 40-сантиметровите стъпала. Е, ако не беше мъглата, вероятно щяхме да се насладим на великолепната природа, която ни заобикаляше в планината.
Междувременно те ще ви покажат и някои други интересни неща, като например производството на китайския диамант нефрит. Китайците смятат, че този камък е свещен и носи щастие. Казват, че цвета му се променя когато си болен. Както напомня и името му (нефрос - бъбрек), той се е използвал в китайската медицина за лечение на бъбречни заболявания. От ранно детство много от китайците носят плочка с изображението на животното, в чиято година са родени. Може да си купите бижута и статуетки, не само от магазина, в който ще ви заведат от агенцията, но внимавайте, защото има доста фалшификати от стъкло.
Комплексът гробници на императорите от династията Мин се намира на около 50 км северно от столицата. Тук са погребани 13 императора и няколко императрици. Всички постройки са със сходна архитектура. Обикновено няма точно обозначен гроб, а се казва, че императорът е погребан някъде под хълма - вероятно, за да се избегнат кражби и безчинства. Императорите са избирали място за гробницата си и тя е трябвало да се строи по време на целият им живот. Ето защо, колкото по-дълго са живели, толкова по-голяма и красива ставала и гробницата.
След гробницата, ходихме до магазин за копринени тъкани, пак ни го представиха за фабрика, ама след кратко претупване на долния етаж пред 5 епруветки и синтезиран разказ за 60-дневния цикъл на живот на копринената ларва, те пращат да (се) пазариш. Копринената ларва яде само листа от черница, спи и произвежда едни малки топчета, които в Китай използват за допълнителен пълнеж към т. нар. масажна възглавница. Толкова е удобна , че мемори пяна и латекс могат да си преразгледат характеристиките и да поработят още. Не мирише на нищо и е чист продукт, против алергии.
Като стане на 25 дена, ларвата започва да синтезира копринена нишка, увивайки се в нея. Има два вида копринени яйца: малки и големи - в едната има 1 буба, в другата 2. Нишките на двата вида буби са различни и едните се използват за изработка на чаршафи, другите за копринени юргани и т.н. Накрая бубата пробива яйцето и излита, защото вече е пеперуда. Ако искате да пробвате дали ви продават истинска коприна, помолете да ви дадат нишка и я запалете. Истинската коприна мирише лошо, защото има горене на протеините, от които тя е изградена. Нейната имитация се прави от полиестер - ако ви замирише на изгорял найлон, някой иска да ви излъже. Коприната държи хладно през лятото, топло през зимата. Има изключително здрава нишка, не образува прах и е антиалергична.
Площад Тиенанмън носи името на вратата, която го отделя от забранения Град и означава "Вратата на небесното спокойствие”. Както ще забележите, в Пекин много от сградите са украсени с поетични имена. На площада не очаквайте да видите кой знае какви архитектурни шедьоври, тъй като всеки паметник или дърво, биха отнели излишно място от 440 000 кв.м, замислени да могат да поберат 1 милион души. Ако случайно сте в Пекин на 1 октомври, когато е националният празник на КНР, не пропускайте да дойдете тук и да присъствате на парада на най-многобройната действаща армия в света.
Тук някъде, през третия ден от престоя си, се усъмних в странния начин, по който местните ме гледат в коленете. Още на следващия ден започнах да обръщам внимание колко от жените, които срещам са с поли и се оказа, че са общо 3. От тогава нататък ходих всеки ден с панталон. Всъщност в Китай няма култ към дрехите и тук трудно можеш да различиш по-богатите хора от по-бедните само по облеклото. Е, не започнах да нося косата си, прибрана в мрежичка, както всички жени в обществените институции, но някак си, започнах да се съобразявам.
На самия площад, се намира и Мавзолеят на Мао. Наредихме се на огромната опашка, след като бяхме минали серия от проверки за безопасност. За Мавзолея носете задължително паспорт, телефони може, но фотоапаратите, чантите и другите багажи са абсолютно забранени. Последните трябва да оставите предварително за съхранение в една недалечна сграда (на някакви си 15 минути), ако не искате като мен да се редите 2 пъти на същата опашка. Единствените цветя, които хората могат да купят след загражденията са бели хризантеми, които след това полагат в първата зала.
В мавзолея се пази пълна тишина. Следва залата, където в кристален саркофаг, лежи балсамираното тяло на великия Мао. Всички минаваме в колона и нямаме право да се размотаваме, още по-малко да обследваме дали тялото е истинско, предвид проблемите с балсамирането, които са имали, или е обикновена восъчна фигура. Някои възрастни хора плачат. Навън продават Червената книжка на Мао и всички я стискат като Библия.
Тук мога да кажа, че в Китай не видях нито един човек, който да чете книга. Вместо това, стари и млади убиват времето в метрото с електронни игри, без да вдигат поглед от тях, дори и когато се предвижват от една станция в друга.
След това се върнахме да си вземем багажа. Защо ли въобще не се притесних, че някой може да ми е откраднал нещо? Защото вероятно в тази страна наистина има ред и защото в комунизма такива неща не се случват.
Забраненият град. Може би най-интересната забележителност в Пекин, за която е необходимо да отделите един цял ден и да обуете удобни обувки, тъй като ви предстоят 720 декара за обикаляне. Дом на много императорски семейства, забраненият град е архитектурен шедьовър, създаден по принципите на фън шуй, който е и най-голямата дървена конструкция в света. За да се запознаете с древните техники и символи в строителство, ще ви бъде предоставен автоматичен гид на български език. Чрез GPS система, той ще ви проследява навсякъде из комплекса, за да ви разкаже приказки за китайски принцеси и много други интересни неща за живота зад високите 11 метра стени, забранен за простосмъртните китайци в продължение на 500 години.
След "Културната Революция”( извинете за кавичките - лично мнение на автора), китайците имат право да изповядват свободно всяка религия, която желаят, но 90% от тях са атеисти, т.е. вярват в годината на Дракона, в златните рибки и в нефрита. Останалите 10 % са разпределени между будизъм, даоизъм и конфуцианство.
Най-големият будистки храм в Пекин е Йонхъгун - храмът на вечната хармония или по-известен като Храмът на Ламата. Той е с площ от 60 000 кв.м. и представлява комплекс от 1000 зали. В него може да видите най-високата статуя на Буда в света, направена от ствола на едно единствено дърво. Тя е висока 28 метра, 8 от които са под земята и е изработена от бяло сандалово дърво с диаметър 3 метра.
За туриста няма по-безсмислено прекарано време от това, отделено за пазаруване. Цените в Китай не са обявени. Тук не спирайте да се пазарите! Често ми се случваше, като тръгна да си ходя, да ме догонват и да ми дават нещата на първоначално предложената от мен цена. Как се разбирахме ли? С калкулатора чисто и просто. Доста лъжат: между копринените шалове, продават и такива от полиестер, така че четете внимателно етикета на производителя. И не вярвайте, че чантите са кожени, въпреки че ги горят със запалки - не са кожени, имитации са, също като часовниците Патек Филип и Ролекс - и затова си дръжте до последно на ниската цена. Все пак да не забравяме, че сме в Китай.
В Китай ресторантите затварят около 21.30 и не е прието да се заседявате дълго на масата. Даже в ресторанта, където вечеряхме първата вечер, ни поканиха да си тръгваме. Не бих искала да засягам въпроса за хигиената в типичните китайски ресторанти, само мога да кажа, че потвърждавам вече известното ви.
Иначе за храната нямам думи - изобилие от плодове, сосове, силни вкусове, подправки. Щедро на риба и морски дарове море и толкова неизвестни за мен видове, от които само стридата ми звучеше познато и едно мекотело, което в телевизионно предаване спасява Беър Грилс от гладна смърт.
Стотици видове чай. Ако искате да научите повече за тази напитка, която в Китай консумират от 4 век и да опитате 18-годишния чай Пу Ер, непременно отидете в най-голямата чайна в Пекин - Dr. Tea. Там ще ви направят кратка чаена церемония и ще ви обяснят по какъв начин да пиете всеки отделен вид. Тук навсякъде се пие гореща вода - в ресторанта, в офиса, на гости - един доста полезен навик, предвид лечебните й и прочистващи свойства.
Днес е последният ми ден в Китай, утре сутринта си тръгваме, от сега ми е тъжно и даже ми се плаче. Направо си плача... Такова приключение, с толкова много хубави и едновременно нови неща не съм имала. Довиждане Бейджинг. Пожелавам си пак да дойда. А може би в Шанхай?
Автор: Петя Петрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
