Сдружение „Първи Юни“ вече 18 години помага на деца и младежи с интелектуални и физически затруднения, деца от проблемна семейна среда и семейства с ниски доходи в района на Бяла Слатина. Неотлъчно са до хората, които имат нужда от тях, и са готови да се отзоват и намерят решение на всяко предизвикателство. Поговорихме си с тях за каузата им и предизвикателствата, пред които се изправят.
***
Каква е вашата лична мотивация за каузата, зад която заставате?
Нашата мотивация е свързана с притеснението ни за бъдещето на България и хората, които на местно ниво ще работят за развитието на общността. За да има утре учители, лекари, строители, търговци, предприемачи и хора, които да работят тук, е изключително важно днес да окажем подкрепа на най-уязвимите в сегашната ситуация – децата. Децата от малки населени места, лишени от достъп до съвременни технологии и интернет, от достъп до културни, образователни и информационни услуги. Множество деца получиха таблети или други устройства, но все още голяма част от тях не могат да се включват в дистанционната форма на обучение поради липсата на интернет. По този начин се стига до риск от системно пропускане на учебен материал и до там до неграмотност, която добива все по-застрашителни размери. Наред с липсата на внимание от страна на възрастните към децата, проблемът става още по-сериозен. Чрез нашата кауза искаме да се създадат възможности за развитие на потенциала на децата в малките населени места в нашата община.
Как се отрази кризата с COVID-19 на вашата организация?
Кризата се отрази неблагоприятно върху организацията, която сведе екипа и осъществяваните дейности до минимум, тъй като няма възможности за дългосрочни проекти, няма финансова стабилност и устойчивост, както и политика, която да подкрепя съществуването и развитието на сектора като цяло.
Защо решихте да кандидатствате в ПРОМЯНАТА? И с какво тази социална инициатива помогна до момента на вашата кауза?
Много години работим в партньорство с читалища от селата в община Бяла Слатина. В някои от тях сме помогнали да се предостави/закупи оборудване – компютри, медия, обзавеждане за детски библиотеки, книги, развиващи игри. В читалищата има достъп до интернет. В две от тях от няколко години с осигурените от нас техника и оборудване се провеждат различни дейности и инициативи в подкрепа на деца и семейства. Хрумна ни, че може да предложим фокус на тази работа и с помощта на библиотекарите да се съсредоточим върху изграждане на пространства за онлайн учене и подготовка на уроци и задачи на децата в предучилищна и начална училищна възраст. И това да се случи на повече места, тъй като нуждите са в много повече населени места. И на Бяла Слатина, и на България са нужни грамотни деца и младежи.
ПРОМЯНАТА ни помогна да се обърнем навътре към самата организация и нейното бъдеще, както и да се популяризира нашата работа на национално ниво. Вече има хора, готови да ни подкрепят в идеята да създадем пространства за онлайн учене в читалища в нашата община, а защо не и в съседни общини. Хората на местно ниво се радват, че за Бяла Слатина се говори и чува нещо положително и добро. Смятаме, че тепърва участието ни в ПРОМЯНАТА ще помага на каузата ни за по-добър живот на децата ни.
Ние с вас споделяме мнението, че една от основните роли на родителите и учителите е да насърчават интереса на подрастващите към ученето. Какъв съвет бихте дали на родителите, които се затрудняват да мотивират децата да си напишат домашното?
Един от рисковете, които съвремието поставя пред общуването между родители, учители и деца, е липсата на спокойствие и внимание от страна на възрастните към децата. Ако ние възрастните се опитаме да чуем какво вълнува децата, със сигурност ще имаме малко повече успех в поставянето на задачи, делегирането на отговорности и писането на домашни. Прави ни впечатление, че по пътя забравяме кога самите ние сме били деца, кога сме правили същите пакости, искаме децата да са толкова сериозни и отговорни, колкото сме ние, но това става с времето и примера, а не с магическа пръчка, сравняваме ги с нас, а те са различни, живеят в различно време, имат различни интереси. Това, което бихме насърчили родителите, е да се опитат на първо място да разберат причината за липсата на мотивация в децата да пишат домашните си задачи. Това може да се дължи на множество и различни фактори, но когато знаем причината за това, тогава бихме могли и да реагираме адекватно. На второ място е добре родителите да погледнат към себе си и да потърсят причините, които водят до затруднение да мотивират децата да си пишат домашните. И накрая – нека ние възрастните отделяме поне 5 минути внимание на ден за това какво вълнува децата ни. Тогава много нещо ще бъдат различни.
Вие организирате работилници за деца, като целта е да насърчите общуването между деца с увреждания и техните връстници. Бихте ли обяснили на хората, които не са запознати, защо това е от изключителна важност за развитието им?
Това е изключително важно е и за двете групи деца, тъй като развива много различни умения, нагласи и ценности. В децата с увреждания се развиват умения за комуникация, за участие и работа в група, за боравене с думи, предмети, задачи. В техните връстници се развиват чувството за отговорност и емпатия, умения за общуване, споделяне и съпричастност, толерантност. Най-естествената среда за децата е да бъдат заедно, да не се страхуват или притесняват от различията и да знаят и усещат, че са ценни такива, каквито са.
Може да станете част от ПРОМЯНАТА и да подкрепите „Първи юни“ ТУК.
