Мария Николова
Проф. Татяна Янчева д.п.н. e българска психоложка и бивша национална състезателка от ансамбъла по художествена гимнастика.
Преподавателка в катедра „Психология, педагогика и социология“ на НСА. Доктор на психологическите науки. Лектор на треньорската школа по футбол към УЕФА. Психолог на ПФК Левски (София).
Психолог на националния отбор по художествена гимнастика и член на Управителния съвет на федерацията. Авторка на 7 книги и повече от 100 публикации.
Като състезателка от ансамбъла, бившата националка по художествена гимнастика Татяна Кънева е европейска шампионка от Мадрид (1978) г. и световна вицешампионка от Базел (1977) г., заслужил майстор на спорта.
Поговорихме с нея за Златните момичета, за спорта и съзнанието, който трябва да се изгради зад един успешен спортист и човек:
Какво се крие в съзнанието на хората, отдадени изцяло на своята страст – спорт, кариера, хоби?
В основата на страстта, независимо от това към какво е насочена стои голямата любов и отдаденост на това, което правиш, силната вътрешна мотивация, желанието да достигнеш до края, до върха, да изпитваш удовлетворение от това. Страстта е част от пътя към успеха, независимо от това в каква сфера се изявява човек. В областта на спорта това се проявява може би с още по-голяма сила, доколкото е свързан с постоянно преодоляване – на трудности, на себе си. Другото е имитация, рутинност, живот в сивота.
Как се изгражда строга дисциплина, необходима на един спортист да побеждава? Това влияе ли положително/негативно на други емоции?
Дисциплината е едно от качествата, което може би в най-голяма степен се свързва със спорта. Затова е изключително важно изграждането и от ранна възраст. Но още по-важното е стимулирането на самодисциплината, т.е. да помогнем на състезателите да осъзнаят необходимостта и смисъла на това, което правят, да приемат вътрешно това и на тази база да изградим у тях така необходимите в спорта саморегулативни умения. Не да ги „дебнем“ и наказваме за това, което не правят, а да ги научим какво и защо да правят, да регулират сами собственото си поведение и действия. Тава от своя страна се отразява и на мотивацията, и на отдадеността, и на активността в поведението и действията, а по този начин и върху резултата. Това е и една от основните задачи на психическата подготовка в спорта.
Колкото до това – как всичко това влияе върху емоциите, бих казала различно. Спортът е високо емоционална по своя характер дейност и в него се проявява цялата палитра от човешки емоции. Много хора биха казали, че спазването на дисциплина води до негативни емоции. Но ако ти осъзнаваш необходимостта да работиш по този начин, ако виждаш смисъла от това, което правиш можеш да изпиташ удоволствие и удовлетвореност, а това носи много позитивни емоции. Така че това е въпрос на педагогически подход и на професионализъм в работата, което поставя от своя страна много високи изисквания относно психологическата компетентност на треньора.
Разкажете ни като специалист, как е нужно да подходи човек, когато в живота му се случва голяма и значима за него промяна, когато е в процес към преход към нещо ново?
Всеки човек преминава през различни житейски кризи, които изискват много добри адаптационни умения, които да подпомогнат прехода. Това е и един от големите проблеми на елитния спорт. Не случайно през последните години се поставя на дневен ред проблема за двойната кариера в спорта, проблем в решаването на който ние все още изоставаме.
Много от големите ни спортисти преживяват сериозни кризи след приключване на активната си спортно състезателна дейност. Както си бил на върха, обсипан с внимание, силен медиен и обществен интерес, изведнъж ставаш „невидим“. Имаш за себе си усещането, че си много успешен и справящ се човек и изведнъж попадаш сякаш в друг свят, за който се оказваш неподготвен.
Липсва ти увереността, с която си свикнал да се справяш с проблемите в спортното си битие. Това е много сериозен психологически проблем, с който много от големите спортисти не могат да се справят и имат нужда от подкрепа. В много страни това е утвърдена практика.
Хората в кои професионални направления имат най-голяма нужда от среща с психолог според вас?
Няма човек, който да няма нужда. Проблемът е, че у нас няма ясно разбиране за това. Голяма част от хората считат, че едва ли не срамно да имаш психологически проблеми. А всъщност срещите с психолог биха помогнали в значителна степен за това да не се появят подобни проблеми, да се решават по един добър начин възникващите проблеми. В сферата на спорта нещата стоят по различен начин. Всеки спортист има необходимост от психическа подготовка.
Тя е или би трябвало да е неотменна част от спортната подготовка. И тук за съжаление се сблъскваме много често с неразбиране на същността и. Големият спорт в днешно време е борба на психика. Днес всички са подготвени – и физически, и технически, и тактически. Успяват и побеждават тези, които успеят да издържат на огромното психическо напрежение и да се справят с предизвикателствата в решаващия момент – в точното време, на точното място.
Често в спорта хората се посвещават на спорта и прекарват малко време с близките и семействата си. Как се отразява това и как се „лекуват“ тези липси?
Това е едно от големите изпитания и за състезатели, и за треньори, особено в спортовете, в които началните занимания и състезателната изява започват твърде рано. Това също е част от работата не само на треньора, но и на психолога, така че акцентът да е върху превенцията, за да не се стигне до „лечение“.
Какво е вашето мнение, как Златните момичета постигнаха такива високи резултати в спортната си кариера, само физическата подготовка ли е от значение или не само?
Съвременният спорт става все по-професионален, което налага професионализъм във всяко направление. Ключът на успеха в днешно време е в добрата и професионална екипна работа.
Която и от страните на спортната подготовка да се подцени, страда резултата като цяло. В България най-често подценена или недооценена е психическата. Но мисля, че Българска федерация по художествена гимнастика дава един добър пример за екипност, която логично дава и добрите резултати.
