Христина Митовска
Сещате ли се за последната ситуация, в която се забавлявахте, скачахте в дъждовните локви, замервахте се със снежни топки или правихте снежен човек? Или последният път, в който реагирахте като разглезено, обидено или мрънкащо дете, чиято играчка са измъкнали с хитрост или насила?
Всъщност изразът „държиш се детински” никак не е случаен.
Обикновено го използваме, когато проявяваме именно детската си същност чрез емоциите и поведението си и така даваме израз на детето, което всеки от нас носи в себе си.
Нашето вътрешно дете, както го наричат терaпевтите, може да се изразява по различни начини в зависимост от това как сме били отглеждани като деца и отношението, грижата, проявата на любов и подкрепата, които сме получили от своите родители и близки.
То е много тясно свързано с емоциите и най-дълбоките ни нужди. Може да се прояви чрез креативност, игривост и умение да се радваме на живота.
Или да се прояви чрез неувереност, страх от обвързване, дълбока емоционална болка и обида, ако сме били твърде често критикувани, пренебрегвани, незачитани и лишени от топлина и подкрепа.
За да разберем какво е състоянието на вътрешното ни дете, е необходимо да се вгледаме дълбоко и осъзнато в себе си и поведението си и да изследваме как най-често се проявява нашият малък вътрешен спътник.
Игривото дете: това е онази част от нас, която е естествено игрива, спонтанна, креативна, която се забавлява. Тя ни позволява да се свържем истински и пълноценно с живота, да се радваме на света около нас, да бъдем откриватели и любопитни по един дълбоко естествен и позитивен начин.
Глезеното дете: това е онази част от нас, която иска всичко и то на момента, без да се съобразява с обстоятелствата и ситуацията. И ако исканията не бъдат задоволени, следва цупене, отхвърляне и мрънкане, обвинения към другите.
Пренебрегваното дете: хората, които често са оставяни сами като малки без достатъчно грижа, внимание и любов, много често носят в себе си точно този тип емоционална същност. Това са хора, на които им е трудно да повярват, че любовта съществува, че са ценни и заслужават обич, а и те самите трудно могат да проявят такава.
Изоставеното дете: хората, които носят в себе си това проявление на вътрешното дете, са били изоставени по някакъв начин, вследствие на развод, осиновяване или просто поради голяма заетост на родителите си, които не са били близо до детето, когато е имало нужда от тях.
Усещанията и поведението на този тип хора често са свързани със страха от изоставяне. Това са хора, които търсят и изискват много внимание от другите, чрез което да получат потвърждение, че са ценни и обичани.
Страхливото дете: хората, които носят това дете в себе си, често са били критикувани като малки. Те често са тревожни и имат постоянна нужда от окуражаване и позитивно утвърждение отвън.
Несвързаното дете: това вътрешно дете никога не е било близко с някой друг. Интимността му изглежда плашеща и непозната. Това са хора, които трудно могат да се доверят както на себе си, така и на другите.
Подцененото дете: това дете живее в хората, които са били игнорирани и третирани сякаш не съществуват. Те не вярват в себе си и имат нужда от много любов, за да могат да се справят и приемат съществуването си.
Изглеждат ли ви познати? Всеки от нас носи някое от тези проявления или комбинация от тях в себе си. И нашето вътрешно дете се нуждае от внимание и приемане, от грижа и подкрепа, която ние, от позицията си на възрастни, да осигурим на самите себе си. То иска да бъде разпознато, неговите (нашите) нужди да бъдат дълбоко осъзнати, да се вслушаме и вгледаме в себе си и да си дадем цялата любов и признание, които можем.
Отделете малко време за своята детска същност и я оставете да ви говори, да се изрази напълно, без да съдите и да бъдете критични.
Задайте си следните въпроси и напълно и без страх се вслушайте в отговорите:
- В кои ситуации най-често и кой тип проявление носите в себе си?
- В какви ситуации най-често проявявате своето вътрешно дете?
- Какво го провокира?
- Какви са вашите истински нужди в тези моменти и как можете да ги задоволите?
- По какви начини можете да се погрижите за своето вътрешно дете, така че в следваща подобна ситуация да реагирате през зрялата част от себе си, не през детето?
* Въпроси към Христина можете да задавате на edna@netinfocompany.bg. Анонимността ви е гарантирана.
Прочети още:
Годината на личностната автентичност
