Еееех, казват ми всички, с работата, която имаш, можеш да работиш отвсякъде.

Еееех, казвам си аз, що за проклятие е това „да можеш да работиш отвсякъде“.

Не ме разбирайте погрешно, аз си обичам работата много. Почти толкова много, колкото си обичам и свободното от работа време, в което да съм със семейството си, да пътувам, да гледам през прозореца на микробуса, с който в момента отивам към морето.

Да, отивам към морето, но и пиша. Не мога да гледам през прозореца, защото трябва да пиша. А трябва да пиша, защото трябва да работя, дори по пътя към морето.

Така нито пътувам, нито пиша. Балансирам компютъра на краката си и се надявам шофьорът да не набие рязко спирачки, защото ще натисна „изтрий“ погрешка и всичко ще отиде.

Хората имат грешна представа за работата от всякъде. Представят си, че това всъщност е един телефонен разговор, в който казваш „да, да, заеми се с тази задача“, затваряш и се гмуркаш в басейна.

Всъщност е 24-часово напрежение дали няма да изпуснеш важен мейл или обаждане докато отиваш до бара за бира и не е ли супер тъпо да седиш пред караваната и да пишеш, докато всички останали играят на плажен волейбол.

Не знаеш да се отпуснеш ли или да се стегнеш, за работа ли да мислиш или забавление.

Дори бирата, за която на бегом отидох до бара, не мога да си изпия спокойно, защото все още е преди 6 вечерта, а аз през работно време не искам да пия.

Ако някой ме види отстрани, вероятно ще ми завиди – стоя си с лаптопа, тракам си по клавиатурата, но всеки миг ще зарежа всичко и ще се гмурна във вълните.

Да, ще го направя, най-вероятно, но чак след като довърша тази статия, проведа 3 служебни разговора и се успокоя, че в София всичко е наред.

Дотогава бирата ще се е стоплила, волейболът ще са го изиграли, а дори да не са, аз ще се ослушвам за служебния си телефон.

Защото може и да съм на плажа, но работя.

Морето е море, когато можеш да се отпуснеш и да му се насладиш. Когато е част от пейзажа зад екрана на монитора, не е по-различно от стената в офиса.

Това, което прави разликата между работата и ваканцията не е мястото, а състоянието на ума. 

Все пак, може и да работя, но съм на плажа, нали...