Зъбният кариес най-рано и най-често засяга дъвкателната повърхност на кътниците и предкътниците, тъй като те пробиват с недоизградени дълбоки фисури. Това са дълбоките бразди в релефа на зъбите. Те задържат храна и микроорганизми. В комбинация с недоизградените навици за почистване на зъбите у децата и трудния достъп на четката за зъби до тези места, това става сериозна предпоставка за ранното разваляне на зъбите.

Флуорната профилактика, за която говорихме миналият път и устната хигиена не са достатъчни за елиминирането на този проблем. Ето защо е необходим друг тип профилкатика по отношение на дълбоките фисури. Тя се осъществява чрез профилактичното им покритие и запълване с материали, наречени силанти.

Запълването на фисурите със силанти води до намаляване на тяхната ретенция на хранителни остатъци и микроорганизми, а оттам намалява и риска от развитие на кариеси.

Силантите се поставят само на здрави фисури като оптималният срок за това е до 2 години след пробива на съответния зъб, тъй като за това време се извършва оптимална минерализация.

Силанизирането на фисурите е профилактична процедура, която е желателно да се направи при всички деца с висока кариесна активност и ретентивни фисури. Ако децата са с широки неретентивни фисури и имат кариес резистентно съзъбие, тогава силанизирането не е наложително.

Контраиндикация на профилактичното покритие е развилият се вече кариес. В този случай се прави малка обтурация на кариозния дефект, а останалата част от фисурата се силанизира.

Самата процедура по поставянето на силантите е кратка и напълно безболезнена. Нанасянето на силантите не изисква никакво изпиляване или нарушаване на зъбните структури!

Първо дъвкателните повърхности на зъбите се почистват и полират добре с полирни четки и пасти. След това се измиват, изолират  и подсушават добре. Фисурите се третират с гел, който да подготви зъбната повърхност за нанасянето на силанта. Гелът се измива. Зъбът се подсушава. Нанася се тънък слой силант по цялата дължина на фисурата и всички нейни разклонения.

След втвърдяването на силанта (най-често чрез фотополимеризиране) се проверява дали слоят не е прекалено дебел, така че да пречи на плътното затваряне на зъбите. Ако е нужно, излишъците се отстраняват. Зъбът се полира отново.

Силантите могат да бъдат видяни само от много близо. Обикновено са безцветни или бели, могат да бъдат и леко оцветени, но остават незабележими, когато децата говорят или се смеят.

С течение на времето силантите може постепенно да се изтрият или да паднат от зъбните повърхности. Ако това стане много скоро след нанасянето им, процедурата може да бъде повторена многократно. Ако са минали години, това не е проблем, защото когато това стане, зъбите вече са с изградени минерализирани структури и по-малко податливи на кариеси. Освен това, индивидите вече трябва да са придобили по-добри хигиенни навици.