„Защо първо да даваме на себе си?“ е важен въпрос, който ни води към още по-важно решение. От последното зависи колко щастливи сме и колко щастие можем да дарим на другите.
Любимата ми метафора е за голямото дърво. Представете си, че сте сред природа. Вървите. Слънцето пече силно. Пред вас виждате голямо дърво. В него съзирате възможност да поспрете и да си отдъхнете под дебелата му сянка.
Дървото е гостоприемно. Подслонява ви. Почивате си страхотно.
След малко поглеждате нагоре и съзирате прекрасни зрели плодове. Откъсвате един и се наслаждават на прекрасният му вкус. Тялото ви е благодарно за хранителните вещества. Ободрени, продължавате по своя път.
Дървото е дало от себе си, а вие сте взели от него. Но това е само половината история.
За да стане малкото дръвче голямо дърво, което дава подслон за отмора и вкусни плодове на преминаващите пътници, то дълги години е взимало – черпило е с пълни шепи сили от слънчевите лъчи, от жизнените сокове на земята и от благотворният дъжд на небето.
Дървото е взимало, за да може да дава. То не се е замисляло дали заслужава, дали му се полага, дали е редно…
То е следвало природен закон, който се изразява в следното:
Първо даваме на себе си, за да може след това да даваме на другите.
Докато сме бебета и малки деца, ние сме като малко дръвче. Взимаме без да се замисляме, защото дълбоко в себе си знаем, че това е естествено и правилно.
Колкото повече порастваме, толкова повече нещата се променят. От нас все повече се иска да даваме.
Любимата ми гледка е как две деца си играят. Едното взима играчката на другото. Първото не я дава и започва да си я иска обратно. Понякога удря, друг път плаче, но с поведението си показва, че неговото си е негово. Обикновено майката започва да му обяснява как добрите деца споделят с приятелите си.
Благодарение на такъв род ситуации, културата на даването пропива в нас лека-полека и ни променя.
За да сме истински щастливи, е важно когато даваме да не чувстваме нежелание да споделяме. Тайната е да даваме от сърце.
За да сме истински щастливи, е важно да умеем да даваме на себе си. Иначе казано, да умеем да взимаме без угризения и притеснения.
Джон Кабат-Зин споделя:
„Редно е първо да даваме на себе си. После можем да дадем и на другите. Най-добре започни от себе си. Виж дали си способен да проявиш щедрост към самия себе си.”
Когато изпитваме чувство на вътрешна липса, ние се като малкото дете, което не иска да сподели играчката. Затова Джон Кабт-Зин ни препоръчва първо да започнем от себе си. Точно като дървото – за да може да дава, то трябва да взима.
Тук актуален става въпросът:
– Давам ли на себе си това, от което имам нужда?
Няма една-единствена рецепта какво, кога и как да даваме на себе си. Всеки от нас знае най-добре.
Ако вярваме, че имаме пълното право да взимаме, то неизменно ще почувстваме от какво имаме нужда и ще си го позволим без да задълбаваме в излишни въпроси.
Другото важно нещо е да си задаваме въпроса „Давам ли на себе си това, от което имам нужда?” по-често.
Поради простата причина, че нашите потребности се менят. Те не са константа. Когато една потребност е удовлетворена, на нейно място изкача друга. Освен това, някои потребности трябва да ги удовлетворяваме периодично.
Например за мен такава потребност е да спортувам. Няколко пъти в седмицата аз си давам най-вече време, за да го правя. Да, бих могъл да си намеря повече от една причина да си откажа:
– Нямам време.
– Трябва да съм при семейството си.
– Лишавам семейният бюджет от средства…
Това е един прост пример. Но смятам, че той прекрасно илюстрира какви борби могат да се водят в нас дори за обикновени желания на сърцето.
Говорим си за...
Ако към това добавим и евентуален натиск от страна на другите:
– Ти с твоя фитнес.
– Пак ли ще ходиш на фитнес?!
– В колко часът ще се прибереш?
картината се променя.
Приучени да даваме, е напълно възможно да се подадем на натиска и да си откажем.
Както казах, това е прост пример. В живота има и по-важни неща, които искаме да дадем на себе си и съответно натискът върху нас е драстично по-голям. Логично, започваме повече да се колебаем и да се съмняваме как точно да постъпим.
Разбира се, редно е да проявяваме здрав разум, когато даваме на себе си. Ала най-важното е да сме на сто процента убедени, че напълно заслужаваме това, за което копнеем.
Само в този случай ще се чувстваме удовлетворени, ще взимаме спокойно и ще даряваме от сърце.
Точно като дървото, което дава възможност на изморените пътници да отдъхнат поради простата причина, че е взимало и продължава да взима.
„Виж дали си способен да проявиш щедрост към самия себе си.” призовава Джон Кабат-Зин, а аз ви призовавам по-често да си задавате въпроса:
- Давам ли на себе си това, от което имам нужда?
