Всички сме чували, че голямата любов не се нуждае от гръмки думи и обещания. Тя обикновено е тиха, защото само душата знае най-добре колко може да бъде силна.
Днес искаме да ви докажем това чрез една много показателна притча, която ще ви накара да се усмихнете и да се замислите за стойността и смисъла на истинската и голяма любов.
***
Мъж и жена се скарали. Толкова много те не се били карали никога. Изглеждало, че нищо няма да може да ги сдобри.
Докато седели мълчаливо и всеки гледал в някаква своя точка в отсрещната стена, мъжът прошепнал неочаквано:
Говорим си за...
- Обичам те…
Тя отвърнала, без да го гледа:
- Докажи ми го.
- Как? – попитал Той.
- Извикай го така, че да чуе целият свят.
Той тихо се приближил към нея и едва чуто промълвил в ухото й:
- Аз те обичам.
- Но нали щеше да го кажеш на целия свят? Защо ми го прошепна на ухото? – разплакала се Тя.
- Защото, мила моя, за мен целият свят си Ти.