Родителите ни са нашият свят, нашата опора, нещото, към което винаги можем да се върнем, както в радостни, така и в трудни моменти. Те ни учат да ходим и говорим, държат ни за ръка и дават всичко от себе си. А ние имаме задължението да държим ръката им, когато тяхната собствена вече трепери под напора на годините.
Днешната притча показва именно колко е важно уважението към родителите.
***
Един човек много остарял, вече трудно се справял сам и синът му го взел в дома си. Семейството имало четиригодишен син. Всички сядали да се хранят заедно, тъй като бащата бил вече доста възрастен, ръцете му треперели, очите му не виждали добре и той често разсипвал храна на покривката на масата. Синът му и съпругата му много се дразнели от неразборията, която предизвикал.
Говорим си за...
- Повече не мога да търпя това – казала снахата един ден. - Омръзна ми да слушам мляскането му, да бърша разсипаното мляко и да събирам храната по пода.
Двамата с мъжа ѝ решили да сложат отделна маса за стареца в ъгъла на стаята. Дали от мъка, но ръцете му още по-силно затреперели и очите - още по-слабо виждали, замъглени от сълзи. На няколко пъти старият човек изтървал чинията си на земята. След като счупил две-три чинии, синът му и снаха му започнали да му сервират в дървена купичка.
Един ден бащата забелязал, че детето му си играе с парче дърво и сякаш се опитвало да измайстори някаква фигура.
- Какво правиш, сине? - полюбопитствал бащата.
- Правя дървена купичка за теб и мама, за да ви храня, когато остареете – отвърнало детето.
