Притча за греховете

28.06.2018 10:30

Всички имаме грехове, но някои от нас се самонаказват прекалено дълго за стореното.

Не казвам, че трябва да ги захвърляме с лека ръка. Но докато ги носим, сме прекалено ангажирани да мислим за тях и пропускаме да развием добродетелите си.

Още от Свободно време

Може да ви се струва прекалено егоистично, но преди да отсъдите каквото и да било, прочетете тази притча! После пак си помислете.

В жарък слънчев ден Учителят почивал под сянката на едно дърво. Наблизо по пътя с неуверена походка вървял уморен човек. Той носел голям и тежък чувал. Лицето му изразявало цялата болка и печал на човешкия род.

- Отдъхни, човече! - провикнал се Учителят.

Минувачът спрял, обърнал се към Учителя, опитвайки се да събере мислите си и се отправил към дървото. В сянката пътникът буквално рухнал, повлечен от своя чувал.

- Какво носиш, приятелю? - поинтересувал се Учителят.

- Греховете ми, тежките ... - едва промълвил човекът, - проклети да са!

- Захвърли ги! Защо да влачиш в живота нещо, което ти носи само разочарование и страдание?!

- Как да ги захвърля, всичките ми предци са ги носили: и прадядо ми, и дядо ми, и баща ми... сега аз. Види се, такава е съдбата ми -тежка.

- Докато ти ги носиш, всичките ти помисли, емоции и сили са насочени само към тях. А докато всичките ти помисли са насочени към греховете, ти не обръщаш внимание на добродетелите и даже не се опитваш да ги проявиш по някакъв начин. Но греховете не са част от човека - това е нещо външно, в което са те убедили другите. Твоите предци навярно са били достойни и добри хора, но са били заблудени по отношение на греховете си. Нито ти, нито те, нито някой друг е принуден да ги носи на себе си. Без техния товар човек идва на света, без тях отива на Съд Божий. А виж, от добродетелите се състои душата на всеки от нас. Мислейки през цялото време за нещо, което не се явява част от теб, ти не успяваш да развиеш нещо, което си самият ти.

- Но нас винаги са ни учили, че пред Божия Съд се явяваме с греховете си!

- Единственият грях, който може да ти вмени вина, е да не развиваш добродетелите си.

Пътникът се надигнал, обмисляйки думите на Учителя:

- Благодаря ти, трябва да тръгвам!

После тръгнал с решителна крачка. След малко спрял и се обърнал смутено:

- Но ако аз се избавя от греховете си,... тогава аз ще стана безгрешен! Значи ли това, че ще бъда светец?

- Не, приятелю! Ако се избавиш от греховете си, ти само се избавяш от техния тежък товар и можеш на чисто да помислиш за проявлението на своите добродетели. Светец можеш да станеш едва тогава, когато ги проявиш в пълна мяра.