Казват, че всеки има своя съдба и често тя не ни харесва. Трудно ни е да приемем съдбата си, смятаме, че заслужаваме по-добър живот, затова полагаме много усилия да я променим, дори и ако всички предишни опити са се оказали напразни. Всеки сам поставя запетаята на необходимото място: приемане не трябва промяна.
Сравнявайки своя живот с живота на другите хора, ни се струва, че на тяхната съдба може да се завижда и с радост бихме сменили живота си с живота на този, на когото завиждаме. Обаче не знаем в действителност какво чувстват хората дълбоко в себе си. Може да си сложим всякаква маска, но какво преживяваме е друг въпрос. Ето и една мистична притча за йогата и приемането на съдбата.
Притча за йогата и съдбата
Отдавна, отдавна, когато на земята живели могъщи йоги-мистици, към един от тях след дълъг път през планината дошъл дървосекач, обикновен селянин и казал:
Говорим си за...
- Ти си известен йога и магьосник, много съм слушал за твоите мистични способности. Говорят, че ти предизвикваш дъждове, когато има суша и прогонваш облаците, когато полята са залети с вода. Ти от разстояние си излекувал няколко наши хора от смъртоносни болести, макар че нито веднъж не си ги виждал с очите си и не си говорил с тях. Казват, че ти цял живот се занимаваш с мистична йога и можеш много неща, за които ние, простите хора, дори не се досещаме. Дойдох при теб, за да ….
- Зная за какво си дошъл, - изведнъж казал йогата със спокоен, тих глас. – На теб не ти харесва, че работиш за трима, а получаваш колкото другите. Имаш красива жена, но тя не те обича така както ти се иска. Децата ти не оправдават очакванията ти. Мъчат те тежки думи и болести. Не можеш да приемеш съдбата си и мислиш, че животът е несправедлив, затова си и дошъл при мен.
- Да, така е – навеждайки поглед, казал дървосекачът. – Можеш ли да ми помогнеш?
Йогата затворил очи и отговорил:
- Ще ти помогна. Посочи ми трима души, чиято съдба смяташ за по-добра от твоята.
Селянинът незабавно назовал трима души. След това йогата му заповядал да си затвори очите и обяснил:
- За няколко минути ще ти помогна да влезеш в особено състояние.Ще осъзнаваш всичко случващо се, но няма да можеш да се движиш, да размишляваш и няма да можеш сам да прекратиш този процес. Само ще наблюдаваш и чувстваш всичко, което ще ти покажа. Съгласен ли си?
Получавайки съгласието му, йогата започнал своята работа. Веднага показал на дървосекача един ден от живота на коняря, който бил първи в списъка, имащ „по-добра съдба“. Дървосекачът преживявал всички събития от деня на коняря, от изгрев до залез слънце, едно след друго, всички радости и мъки, сякаш самият той бил коняря – толкова всичко било реалистично и емоционално. И накрая, когато „денят на коняря“ завършил и изведнъж дървосекачът осъзнал, че не е конярят, въздишка на облекчение се изтръгнала от гърдите му.
- Можеш ли да приемеш такава съдба? Искаш ли да си на неговото място? – попитал йогата.
- Не - отговорил селянинът, без да се замисли.
После йогата показал един ден от живота на грънчаря, който бил втори в списъка. Дървосекачът въпреки волята си потънал в живота на грънчаря, напълно преживявайки и доброто, и лошото, докато не приключил денят. След като осъзнал, че той не е грънчарят, дървосекачът дълбоко въздъхнал.
– Искаш да имаш такава съдба? – попитал йогата.
– О, не…
След това йогата показал на селянина живота на търговеца, третият човек в списъка, на когото дървосекачът тайно завиждал. Един ден от живота на търговеца – всички събития на деня ярко били преживени от дървосекача във всички подробности. Опомнил се от тази много реалистична илюзия, той отново чул гласа на йогата:
- Готов ли си да приемеш такава съдба?
Тежко дишайки след преживения опит на тримата, дървосекачът едвам промълвил:
- Не. Много съм се заблуждавал, мислейки, че тяхната съдба е по-добра от моята. Не искам да си сменям съдбата.
Йогата го погледнал внимателно и казал:
- Добре. Сега кажи какво искаш.
Човекът поразмислил минута и отговорил:
- Позволи ми да си остана дървосекач и да си живея живота такъв, какъвто е. След всичко това мога да приема съдбата си каквато и да е тя. Благодаря ти за помощта.
От този момент нататък дървосекачът никога не се оплаквал от живота си и никому не завиждал. Защото знаел от мистичния си опит: външното поведение на човека и неговият вътрешен свят често са различни неща.
Още интересни статии, които да прочетете:
- Притча за орела и промяната
- Притча: Кои са истински важните неща в живота?
- Притча: Тайната на вечната любов
- Къщата, в която ще живееш утре
