Каква е разликата между резултатите и пътя, по който сме минали? 

И защо понякога никой не вижда колко труд сме вложили в нещо, а само какви недостатъци има то?

Днес избрахме за вас тази притча, която ни помогна да си отговорим на въпросите, които имахме, но провокира и още много други!

Ето я и нея:

–––––

В едно село живели двама мъже, които носели едно и също име - Хоакин Гонсалес.

Единият бил свещеник в местната църква, а другият - шофьор на такси.

Съдбата пожелала двамата да умрат в един и същи ден.

Стигнали пред небесните двери, където ги очаквал свети Петър.

- Как се казваш? - попитал свети Петър първия покойник.
- Хоакин Гонсалес.
- Свещеникът?
- Не, не, шофьорът.

Свети Петър погледнал тефтера си и казал:

- Добре, заслужил си да бъдеш в рая. За теб са приготвени тази златоткана туника и този платинен жезъл с инкрустирани рубини. Можеш да влезеш...
- Благодаря, благодаря... - казал шофьорът. Минали още двама или трима души, след което дошъл редът на другия герой.

Как се казваш?

- Хоакин Гонсалес.
- Свещеникът...
- Да.
- Много добре, чадо. Заслужил си да бъдеш в рая. За теб са приготвени тази ленена роба и тази дъбова тояжка, инкрустирана с гранит.

- Извинете - обадил се свещеникът, - не искам да противореча, но мисля, че има някаква грешка. Аз съм Хоакин Гонсалес, свещеникът!

- Да, чадо, заслужил си да влезеш в рая, за теб е приготвена тази ленена роба...

- Не, не може да бъде! Аз познавам другия човек, караше такси, живееше в моето село, беше ужасен шофьор! Качваше се на тротоарите, всеки ден се блъскаше в нещо, веднъж връхлетя върху една къща... Шофираше толкова зле, че събаряше уличните лампи и отнасяше всичко, което се изпречеше на пътя му... А аз прекарах седемдесет и пет години от живота си, проповядвайки всяка неделя в църквата. Как може на него да дадат златоткана туника и платинен жезъл, а на мен това? Сигурно има грешка!

- Не, няма никаква грешка - отговорил свети Петър. - Работата е там, че тук, на небето, започнахме да оценяваме всичко така, както правите вие по време на земния си живот.

- Как? Не разбирам...

-Съвсем просто е: сега оценяваме според резултатите... Виж, ще ти обясня твоя случай и веднага ще ти стане ясно: през последните двайсет и пет години при всяка твоя проповед хората задрямваха; но всеки път, когато той беше зад волана, хората се молеха. Значи имаме резултат! Сега разбираш ли?

Оценяването на живота въз основа на резултатите е твърде дребнав подход, за да бъде вземан на сериозно.

Ако все пак заложа на резултатите, току-виж, с малко късмет, съм завоювал моменти на слава; ако обаче се съсредоточа върху начинанието и пътя, ще постигна не резултати, а щастие.

Смисълът на живота определя посоката.

А посоката означава много повече от резултата.

Прочетете още:

• Притча: Какво наистина искат жените от мъжете?
• Притча: Понякога враговете ни са тези, които могат да ни спасят
• Приказката за 4-те свещи, която ще ви накара да се замислите
• Притча: Какво губим, когато си мислим, че печелим нещо?
• Силна притча за изневярата и смелостта да продължиш напред
• Една притча, която всяка жена трябва да прочете и запомни!