Алексей Бъчев
Здравей, Алексей,
Пиша тук, защото ме е срам да си призная в групата („Животът може да е чудо” във фейсбук – б.р.), че съм калпава фея и не мога да се справя, въпреки че познавам много фейски методи.
Накратко, превърнах се в изнервено, нехаресващо и недоволно от всички (най-вече от себе си) чудовище.
Моля за съвет как да променя нещата към по-добро. Пробвах с розовите очила на дъщеря ми, но не би... Направо ми се иска да имах книжка с мъдрости за напътствия като в "Къде отиваш пътнико" на Ивинела, но и да я следвам, че напоследък всяко мое решение е прегрешение (грешка). Радвам се, че има хора като теб и Ивинела, които ме вдъхновяват да вярвам в чудеса.
Поздрави!
* * *
Здравей,
Много ми хареса изразът „калпава фея” – признанието, че не успяваме да се справим, е много по-добра отправна точка към промяната, отколкото да отричаме очевидното.
Затова и опитът с розовите очила не е сработил, предполагам. Както е обяснено и в книгата „Животът може да е чудо”, да се опитваме да облечем върху палтото си пижама, е неестествено, смешно и неудобно. Същото е и когато се опитваме да прикрием негативното отношение с розови очила, чорапи или като пърхаме саможертвено с крилца.
Да се превърнем в „изнервено, нехаресващо и недоволно от всички (най-вече от себе си) чудовище” е трудоемък процес, така че и движението в обратната посока ще изисква упоритост и търпение.
Срещу чудовището трябва да вземем драконовски мерки.
Хрумват ми няколко предложения.
Може да навиваш аларма в различни часове през деня и когато звънне, обръщай внимание какво си мислиш в този момент.
Ако е негативно, започни да го казваш на глас, но като си преправиш гласа на анимационен герой. Или отиди да недоволстваш с глава в тоалетната чиния. Или изпей мрънкането с мелодия на одата на радостта. Или го рецитирай с кюфтета в устата.
Или почерпи недоволството си с нещо, след като те е навестило – например, изяж муха.
Шегувам се, разбира се, за мухата. Надявам се, обаче, че схващаш идеята - да дебнеш какво се случва в главата ти и да реагираш.
Ти разигравай настроенията и мислите си, за да не разиграват те теб. Вярвам, че няма да издържат дълго на подобно „свинско” отношение.
Поздрави, Алексей
Припомнете си още:
- Искам съпругът ми да промени мисленето си
- Дали е правилно да се смея в болестта си?
- Думата, която най-добре ме описва, е... скучна
- Мъжът ми е жалък комарджия
- Съпругът ми почина и много ми липсва
- Как да стимулирам въображението си?
