Прегръдката, в която мълчим

Прегръдката, в която мълчим
Снимка: Thinkstock

За изкуството съдник е историята, а за нашите дела – времето. Животът е твърде кратък и ние непременно трябва да се учим да бъдем добри.

Хората ни помнят такива, каквито сме. В съзнанието им остават думите, които изричаме и жестовете, които правим. Разбира се, помнят ни и с бездействието, ако са имали основателни очаквания от нас.

На литературно четене в провинциално градче млада интелигентна жена дойде при мен с огромен букет орхидеи. Каза ми, че просто иска да ме прегърне и да помълчи заедно с мен. В първия момент се почувствах неловко. После някак очаквано станах спокоен и благ в нейната прегръдка.

В подобни моменти в съзнанието ти изплуват обстоятелства, с които не се гордееш. Казваш си, че е редно да бъдеш благосклонен и да прощаващ, защото това ни прави повече хора.

Понякога непознатите ни харесват и обичат повече. Нашата тъмна страна излиза на показ с опознаването. Колкото по-близки ставаме с някого, толкова вероятността да го засегнем става по-осезателна. Така и в любовта – тя е най-красивото нещо до мига, в който ни се случи.

После диша като току що отворена бутилка червено вино, докато накрая не изветрее и не придобие кисел вкус. Има изключения, разбира се. Тъкмо за тях ми е мисълта. Ние трябва да обгрижваме изключенията, за да стане животът ни по-красив.

Ще ми се по-дълго да можех да бъда в прегръдката на онази непозната жена.

Тя заговори тихо, някак деликатно, задаваше въпросите си с такава естествена лекота, че бях готов да разговаряме до сутринта. Знаеше всичко за мен, беше прочела книгите ми и изведнъж си дадох сметка, че ме познава повече от собствената ми майка.

Много често сами се лишаваме от удоволствието да познаваме някого, защото сме твърде нетърпеливи. А опознаването и търпението вървят ръка за ръка. Не компромисът на всяка цена. Достатъчно е да се научим да слушаме другия.

Всеки ден си повтарям, че толерантността е нужна. Дори измамната свобода, в която живеем, не би могла да съществува без толерантност.

Разминаваме се с непознати по улицата, блъскаме се един в друг в обществения транспорт, раздаваме си неприлични жестове, яхнали автомобили в час пик, убедени че сме центърът на всичко. Но не сме.

Ние се въртим заедно със земята и сме еднакво подчинени на нейната гравитация. А това ни прави равни по презумпция, независимо от социалния статус, независимо дали сме облечени или сме голи.

Прегръдката на Edna непозната жена е любов. Няма как след това да остана същия. Няма как да не стана малко по-добронамерен в очакванията си към всички хора, които се страхуват душите им да бъдат обичани.

Времето нито ранява, нито лекува. Това са само думи, с които обозначаваме и оправдаваме собствените си постъпки спрямо другите.

Добротата не се нуждае от ръчни часовници. Съвестта не се нуждае от будилници, които звънят точно в осем сутринта. Нещата, които са вътре в нас, нямат форма, цвят и мирис.

Те могат да бъдат само лоши и добри. Могат да бъдат вдъхновение за изкуство, но не винаги могат да печелят доверие и приятелство.

А на добротата ѝ трябва просто една прегръдка, в която да помълчим заедно. 

Хороскоп за деня

12 дни до магията
12 дни до магията 12 дни до магията
Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти