Днес на книжния пазар у нас излиза едно дългоочаквано заглавие на млад български автор. Звучи невероятно, нали – дълго очаквана книга и то на нашенски писател, че и млад такъв.

Може би като ви кажа, че става дума за "#НаЖивоОтСофия" на Александър Шпатов ще ме разберете.

В последно време за книгата активно се говори в социалните мрежи, а името на Александър проблясва от най-различни медии.

"#НаЖивоОтСофия" – сборник с кратки, градски разкази, всъщност е точно това, което заявява.

Алескандър не подвежда читателите, а им дава обещаното – разкази, написани преди няколко месеца, които наистина са съвсем кратки (което лично на мен ми харесва особено много).

Както е известно – най-трудно е да кажеш много неща с малко думи. Това даже е истинско изкуство, на което е подчинена и хайку поезията.

Историите на Шпатов ще докоснат всеки, който живее, живял е или поне е прекарал няколко часа в столицата.

Книгата се чете лесно, бързо, но оставя в съзнанието дълго, започваш да си мислиш върху разказа, да го дописваш със свои думи, да се сещаш сам за твоите случки в София, които понякога толкова се доближават до тези на Шпатов, че се замисляш дали пък по някакъв невероятен начин не е писал именно за теб (знаеш, че е глупаво, но не можеш да го спреш полета на мисълта ).

За да съм изчерпателна, ще споделя и какво пише на задната корица на изданието:

Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега.

Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пейка пред Народния, блок в Младост, дупка в Жълтите павета) или пък се отдалечаваш ( до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето).

Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. 

Нека споделим и няколко думи за автора.
Александър Шпатов Роден в Окръжна болница през 1985 г. Учил в Младост (Американския колеж) и Северното крило на Ректората (ЮФ). Живее зад Орлов мост. Пътува често, но винаги няма търпение да се върне. Работи точно над гръмналия миналата година китайски ресторант и може би именно затова собственоръчно го възстановява за един от разказите в  #НаЖивоОтСофия. Първия си сборник, Бележки под линия, издава едва на 20. Следват "Разкази под линия" (2008) и "Календар с разкази" (2011). "Форбс България" го включват в класацията си "30 под 30" за 2014, но това е по-скоро въпрос на връзки.

А ето и отзива на Георги Господинов за Шпатов и книгата му:

Усещане за град, ловка картография през нови езици и мрежи. В това ни въвличат историите на Александър Шпатов. Най-хубавите от тях като Път с жълти павета, Панелната църква, Влъхвите от Изток се возят само с ОК Супертранс и други, смесват с лекота фикция и реалност, градски легенди и репортаж, движат се край Петте кьошета, Народния, Младост 2... Градът, разбира се, е София. Такава, каквато бихме искали да я прочетем. Град с истории. И с легенда.